Всяка година на 24 юни отбелязваме празника на билките – Еньовден. На същата дата православната църква чества и рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие. За Еньовден е характерно “грабенето” (краденето) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени – баятелки, магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал “краденето”.

На Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила особено на изгрев слънце.