В отворено писмо до участниците в Дискусионен форум председателя на Обединения Блок на Труда проф.Кръстьо Петков критикува „кръга Станишев“ и посочи причините за изборното поражение на БСП. Следва пълния текст на писмото.

вторник, 04 август 2009 г.

“PARTY IS OVER”, ДРУГАРИ СОЦИАЛИСТИ! Уважаеми организатори на форума,

Благодаря за поканата за участие в дискусията, която получих чрез проф. Захари Захариев, За съжаление, отсъствието ми от София не позволява да се присъединя към инициативата. Разбирам вашата тревога за съдбата на БСП и лявото движение в България, след тежкото поражение на парламентарните избори през юли 2009 г. Това ми дава повод да споделя още веднъж личната си позиция и тази на ОБТ за драматичните управленски провали на социалистите, които се превърнаха в политическа закономерност на посткомунистическия преход.

Давам си сметка, че партии и лидери от левицата не бива да се намесват пряко във вътрешнопартийната дискусия за причините и последиците от загубата на изборите, която се води преди извънредното заседание на конгреса на БСП през октомври, т.г. Има обаче факти и събития, които засягат не само социалистите, а и всеки българин с леви убеждения. Тяхната оценка не е монополно право на най-голямата партия, която доскоро претендираше, че отново е установила пълна хегемония в лявото пространство. Именно към случилото се с общия проект „Нова левица” и най-вече към перспективите за неговото възраждане, е насочено моето Отворено писмо!

Оценките за изборното поражение!

Има две версии, които се лансират в публичното пространство: едната е официалната, на г-н Станишев и неговия кръг от поддръжници в партията и медиите; другата е на вътрешнопартийната опозиция, която доскоро не беше консолидирана и структурирана. Няма как да се помирят двете противоположни обяснения – само една от тях съвпада с политическата истина.

БСП претърпя очаквана и незапомнена изборна загуба, която се утежнява от обстоятелството, че цялата власт и огромни финансови ресурси бяха концентрирани в нейното политическо ръководство /плюс рядко срещан медиен комфорт, съпътстващ четиригодишното управление на тройната коалиция/. Да си на върха на изпълнителната и законодателната власт, да те посрещнат доброжелателно европейските партньори, да имаш срещу себе си разединена и изтерзана от лидерски разпри десница и да допуснеш да те разгроми партия, която тепърва набира опит в политиката – не е просто провал, а истинска катастрофа.

Според изборните резултати БСП е на втора позиция, но с почти три пъти по-малко гласове от ГЕРБ, съпоставими показатели с ДПСи минимална преднина пред националистите. Строго погледнато, това превръща социалистите в третостепенна партия /пряк съперник на ГЕРБ засега няма!/. Най-неприятното в настъпилия качествен срив е поредното компрометиране на лявата идея, което пропилява 10-годишните усилия за изграждане на модерен, демократичен и влиятелен социалдемократически субект в България.

Причините за катастрофата

От публичните дискусии между двата лагера в БСП се остава с впечатление, че главен виновник за изборната загуба е кръгът „Станишев”.Това е вярно само в тактически план. Саморекламата, коята се предприе в годината на двете изборни кампании – европейската и националната – постави БСП в неизгодна и губеща позиция от гледна точка на общественото мнение. А мнението на гражданите е решаващият фактор за победата, стига да съумееш да го спечелиш и трансформираш в подкрепящо електорално поведение.

Не си спомням да е имало такава надута – помпозна и лъскава – предизборна кампания на социалистите през последните двадесет години. БСП не е допускала търсеният успех да зависи само от една личност, макар тя да е на действащ премиер. Не е имало потребност от черни пиар-кампании, за да се печели подкрепа чрез насаждане на страх. Не сте прибягвали до съветите на чуждоземни политически маркетолози, за които народопсихологията на българина е „тера инкогнита”.

Трябва да си загубил всякаква връзка с реалността, за да не забележиш нарастващото недоволство на българите от управлението на тройната коалиция, пълзящата лична неприязън към триото „Доган-Станишев-Симеон”, отлива на левия електорат към АТАКА, ГЕРБ /а през последните месеци и към РЗС/. Затова е некоректно да се търси оправдание за загубата главно в безпардонните предизвикателства, които отправи Ахмед Доган към цялата нация. Вярно е, че той съзнателно и преднамерено обяви ръководството на БСП, представено в изпълнителната власт, за послушен васал . Това послание на мандатоносителя , наля масло в огнището на гнева, който беше избуял върху недоволството от водената политика от кабинета „Станишев”..

Именно в политическия курс, сътворен под емблемата на коалицията от три идейно и персонално несъвместими партии, се крие първата истинска причина за историческото поражение на социалистите.

Да си осем години в опозиция, опирайки се на социални, т.е. леви ценности и европейски алтернативи и, завърнал се на власт, да направиш завой на 180 градуса, заставайки в авангарда на неолибералната десница, не е просто идейно предателство; това е политически авантюризъм, чиито драматичен край беше предрешен. Фактите от четиригодишното неолиберално управление са добре известни – въвеждане на рекордно нисък плосък данък; рязко сваляне на корпоративния данък; четиригодишно подтискане на растежа на реалните заплати и пенсии; несъразмерни на доходите цени на електричеството, парното и водата; орязване на парите за лекарства; насочване на бюджетния излишък към привилигерования бизнес; смазване на учителската стачка и т.н. и т.н.

Стигна се до политически парадокс: една лява социалистическа партия допринесе най-много за задълбочаване на социалното неравенство в постоталитарна България; ръководството на същата тази партия стана най-удобно за олигархията и сенчестия бизнес. Корупционният бацил, срещу който БСП и левицата бяха имунизирани през периода 1998-2005 г. , проникна в политическата тъкан и висшата администрация на управляващата партия и срина нейния авторитет.

Втората съществена причина е изолационизмът в управлението.

Фактът, че си направил широка коалиция, не е доказателство за демократично управление. Обратно, парцелирането на властта на базата на квотния принцип затвори всяка партия от тройната коалиция в подопечните й територии и блокира координацията на изпълнителната власт. Но съдбоносната грешка на политическото ръководство, начело с г-н Станишев беше в това, че се изолира от идейно близки съюзници, каквито са редица граждански формирования, други леви партии и социално-ориентирани интелектуалци. Как стана това? Много просто – чрез превръщане на няколко миниатюрни социалдемократически партии в присъдружни организации без право на глас; игнориране на критичната мисъл в лявото пространство; обявяване на всеки, който не споделяше десния курс, за демоде политик, аутсайдер или политически труп.

Да загърбиш политическите си съседи /социалдемократи, лейбъристи, комунисти/, защото имали независими възгледи и да обявиш политическите си опоненти за стратегически съюзници /визирам ДПС и лично Сакскобурготски, от когото г-н Станишев се учел!/, не е просто лекомислен ход на неопитен лидер, а безразсъдна авантюра.

Последиците са известни: Симеон се дискредитира и слезе от сцената; Доган без колебание заби нож в гърба на БСП, щом усети, че краката му в изпълнителната власт се клатят.

Какво е бъдещето на левицата?

Бързам да уточня: нямам предвид само БСП. Нито очаквам, че след поредния катарзис, тя може за броени месеци да се завърне триумфално на освободеното от самата нея място в лявото политическо пространство. Поемайки риска да ми се разсърдите, ще кажа мнението си откровено: „Другари социалисти, party is over /забавлението свърши/”! Нов шанс за политическа реанимация не се очертава в близко бъдеще!

Причината не е в лошия качествен състав на социалистите, нито в прословутото застаряване на нейния електорат. Талантливи хора, споделящи европейските леви принципи: свобода, солидарност, справедливост, в България винаги е имало. Сред младото поколение най-много са гражданите с леви убеждения. Така че смяната идва!

Но новите поколенчески и интелектуални резерви, няма как да се влеят автоматично във вашите редици. Те виждат прекрасно корените на историческия провал и го свързват с неизживените навици, инстинкти и образци на високомерното политическо поведение, т.е. с незагърбеното минало. Иначе казано, в не реформирана по модерни, европейски, социалдемократически критерии партия, умните хора не вярват. Както и с право не се доверяват на двадесетгодишната максима, че БСП можела да се промени отвътре-чрез смяна на лидерите и обновление на програмите.

Има изход обаче! Той е в рестартирането на погребания от Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров и техните приближени проект „Нова левица”.

Казвайки това, не давам заявка за нов солунски процес. Миналото не може да се повтори. Изпълнителите на проекта от 90-те години са загубили темп и енергия за политическа иновация. Ред е на младото поколение – да замести загубилите и да отстрани авантюристите. С други думи, време е за Нова левица – на 21 Век!

Нашата мисия, на преходното поколение леви политици, виждам в това, да се разчисти пътя и да се изградят мостове за движение на новите носители и лидери на лявата идея. Ако възприемате тази кауза, според мен ще има смисъл и резултати от един широк, откровен и несебичен дебат, концентриран върху следните въпроси:

1.Съгласни ли сме, че е необходима ревизия на десните управленски решения, които прокара кабинета „Станишев”. Ако сме съгласни, да подготвим проекти за връщане към европейските модели на прогресивно – подоходни данъци, засилване на регулиращата роля на държавата в социално пазарното преразпределение на парите на данъкоплатците и разумно насочване на инвестициите. Каквато е нейната естествена роля в условия на продължителна рецесия и растяща безработица; 2.Приемате ли, че няма друг път за оттласкване от социалното дъно на българите, освен последователна политика на нарастване на реалните доходи, в пряка връзка с производителността на труда и качеството на услугите. Ако това е общо виждане, да загърбим догмата на Станишев и МВФ, че т.нар. финансова стабилност била алфата и омегата на икономическия растеж и социалното благоденствие; 3.Има ли воля и енергия да се включим в общонационалната битка срещу корумпираната политическа класа? Ако отговорът е „Да”, това ще означава раздяла не само с осъдени леви политици и висши администратори, но и публично разграничаване от заподозрените в измами /от европейски и български компетентни органи/; 4.Споделяте ли стратегията за масирани инвестиции в образованието, здравеопазването, новите технологии, зелената икономика /които са сърцевина и фокус на антикризисните програми в развитите страни/. Ако сте готови за практически стъпки, нека кажем „Стоп” на орязването на самоцелните разходи в споменатите направления, станали навик на кабинета „Станишев”.

накрая, един тест за всички ни: ако правителството на ГЕРБ провежда политика, сходна с изредените по-горе приоритети, готови ли сме да го подкрепяме в и извън парламента? Защото самоцелна опозиция, без здрава социална и гражданска почва, не е в състояние да разчиства пътища и да гради мостове за възраждане и модернизация на българската левица!

С пожелания за смела, новаторска и успешна дискусия: Проф. Кръстьо Петков Председател на Обединен блок на труда

П.П. Искрено се надявам, че с Отвореното писмо не съм засегнал персонално когото и да е било от бившите партньори в „Нова левица”. Преди три години с подобен документ отправих апел към Сергей Станишев да върне мандата, да подаде оставка и да предизвика нови избори. Тогава социалистите бяха във възход и имаха на своя страна печеливш аргумент: приемането на България в ЕС! Припомням този акт, защото той е актуален и днес – от гледна точка на способността да се реагира адекватно на ситуацията. Изкуство, което историческите социалисти са владеели по-добре от своите конкуренти!

28 юли, 2008 София!

Източник: проф.Кр.Петков

Коментари (0)

*За да поставите коментар трябва да сте регистриран потребител.

Новините по общини

Архив

2020
2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009