Стенограми от заседания на Народното събрание /НС/ от зората на българския парламентаризъм се съхраняват в Държавен архив – Смолян. Свидетелствата за дебатите и решенията на първите след Освобождението Народни събрания са част от архивния фонд на писателя Христо Попконстантинов – един от основателите на българската стенографска школа, ръководил стенографското бюро в парламента. На 10 октомври отбелязваме национален ден на архивите. Пожълтели страници с изписани стенографски знаци и дешифрирани протоколи от заседания на първите след Освобождението Народни събрания, записани слова на Александър Батенберг и Фердинанд, на Стамболов като председател на НС и в ролята му на министър-председател са запазени в архива на Христо Попконстантинов. Сред ценните свидетелства за събития и личности от преди 120 г. е стенографско писмо от Попконстантинов до министър Иван Вазов “по служебни въпроси” от 11 май 1898 г. Стенографът е запазил за следващите поколения речи и слова на български държавници, обществени и политически фигури, както в първите парламентарни състави, така и като участници в събития, които днес определяме като исторически. Документите са ценни свидетелства за прохождащия български парламентаризъм, защото увековечаването на всяка дума на народните избраници тогава е ставало с помощта на стенографията. В архивния фонд на Попконстантинов попадат и няколко бележки от заседания на НС, придружени със скици и рисувани предмети по листовете, които специалисти от Държавен архив-Смолян препращат като авторство към Стефан Стамболов. От запазени правилници за реда в НС четем по какъв начин в онези времена е решен проблемът с отсъствието на народните избраници: “Ако някой представител отсъства три заседания на ред, без да яви на председателя причините за отсъствието си, председателят е длъжен да го повика особно и да му направи потребните бележки, ако ли той продължава и след това да отсъства, лишава се от дневните си пари за всичкото време на отсъствието си от деня, когато му е направена бележката.” Правила задават и духа на дебатите: “Разискванията в заседанията стават свободно, но в същото време благоприлично и кротко. Личните нападения и непристойни изражения са запретени.”