Златоград е един „златен град“ , както и самото му име подсказва. Тук всичко ви нашепва за българщината, за великата ни история, за славното ни минало и погледа на българина постоянно устремен в бъдещето. Градът е един от Южните български градове и се разполага по поречието на река Върбица. Източните Родопи са прегърнали топло градчето в обятията си и го пазят от бурите на историята, хората и природата.

Самият град и околностите му са пълни със забележителности. Като отколешен център на Християнството, Златоград е пазител на множество манастири, църкви и архитектурни паметници от миналото. Периода на Българското Възраждане между 18 век и 19 век е оставил богато културно и архитектурно наследство на града. Именно тук е открита най-старата датира църква на християните в Родопите – „Успение Богородично“ от 1834 година. Тя е странно ниска, защото е вкопана в земята, за се запази от турците и до днес!

В градът още уникални паметници на културата са „Стояновата къща“ с килийното и училище от 1832, „Етнографския комплекс“ с автентичните си родопски къщи, „Златоградският писмовник“ един от най-старите писмени паметници на културата в Родопите от 1852 година, както и параклисите „Свети Константин и Елена“, „Свети Атанас“, „Свети Илия“ и „Света Неделя“.

„Етнографския комплекс“ в града е уникален, по своя характер, музей на открито. Той представя на посетителите си Възрожденския облик на града, с типичната архитектура на къщите, с работилниците по занаяти, механите и турското въртяно кафе. Тесни калдъръмени улички, дебели каменни зидове и белосани дувари ви приветстват тук. Можете да поспрете и да научите занаят или пък да похапнете традиционни старобългарски гозби.

Извън рамките на града също има, какво да се види. При село Старцево се намира един уникален по своя характер езически храм или светилище, нарича се „Белото каменье“. На това място в скалите, от археолозите са разкрити хиляди дарове за боговете, принесени им в знак на почит от езичниците. Кога е възникнало мястото не се знае, но определено то е било активен център до приемане на Християнската вяра. В района се издигат и величествените осанки на скалните феномени – Лъвската глава, Слонът, Гъбата и други. Освен тях в назъбените скални пейзажи се виждат множество издълбани водни басейни още от времето на Траките, които са служели, като олтари. Природата тук е автентична и душата ви ще я обгърне с възхищение. Посетите ли Златоград, няма как да не посетите и величествения Перперикон на Траките, както и светилището на Орфей при село Татул. Макар и малко по-отдалечени от самият град тези места си заслужават посещението определено!