Време и сърдечно-съдови заболявания

Време и сърдечно-съдови заболявания

Съвети срещу влиянието на времето върху здравето

Съществува цял раздел в метеорологията, който се занимава с влиянието на времето върху човешкия организъм и промените в здравословното му състояние. Нарича се човешка биометеорология и целта й е да открие връзката между условията на времето и нашето здраве. В миналото пръв за подобен феномен заговаря Хипократ. Днес, с помощта на наблюдения и куп изследвания, човешката биометеорология не звучи толкова невероятно и невъзможно, колкото преди. Метеорологичните условия имат влияние както върху физическото, така и върху психическото състояние на някои хора, като най-силен ефект има буреносното и дъждовно време.На сезонните промени реагират хора, които са по-податливи на изменения в показателите атмосферно налягане, степен на влажност и температура на въздуха. Добре е да се знае, че устойчива адаптация към нов климат настъпва след   около 7-14 денонощия!!! В България климатът е умерен , което означава средногодишна Т – 11°С – за Русе, 14°С – за Петрич. Резките промени във времето влияят на хроничните заболявания (електромагнитно влияние). Повече от половината от населението на планетата са “метеорологично чувствителни” хора. На всеки се налага да се приспособява в различна степен към промените на околната среда, на което организмът реагира с промяна в тонуса на кръвоносните съдове, скоростта на кръвотока, честотата на сърдечните съкращения и дълбочината на дишането. Здравият човек е способен достатъчно бързо да се адаптира към промените.

Метеорологично чувствителните хора реагират на промяната на времето със слабост, главоболие, болезнени усещания в ставите и мускулите. Смята се, че склонността към метеочувствителност е наследствено обусловен фактор, който е присъщ повече на жените и хората, страдащи от сърдечно-съдови заболяванияи изостряне на същите , а както и поява на усложнения като ритъмни нарущения , инфаркт на миокарда, остра левокамерна слабост при хипертонична криза. Между сезоните, при резките промени в атмосферното налягане се повишава опасността от инсулти и инфаркти. При пълнолуние се наблюдава същото.

При смяна на атмосферните циклони се получава повишаване на атмосферното налягане. Човешкият организъм обикновено реагира на това с повишаване на артериалното налягане.

При спадане на атмосферното налягане се наблюдава влошаване на времето и поява на ниска облачност. В такива ситуации особено се влошава състоянието на хората с ниско артериално налягане.

Дъждовните есенни дни и студената зима са причина за изостряне на заболяванията на нервната система и появата на депресия. Слънчевата светлина намалява кръвното налягане Британски учени са открили, че излагането на слънчевата светлина променя нивото на азотен оксид в кожата, разширява кръвоносните съдове и по този начин облекчава хипертонията. "Малки количества от NO (азотен оксид) се прехвърлят от кожата в кръвообръщението и понижават пулса на кръвоносните съдове. С намаляването на кръвното налягане намалява и рискът от сърдечен или мозъчен удар", обяснява Мартин Фийлиш, преподавател по експериментална медицина в Университета в Саутхемптън в Южна Англия. Учените са анализирали 24 доброволци, които са били изложени на ултравиолетова светлина в две сесии от 20 минути всяка. В първата сесия доброволците са били изложени на ултравиолетовите лъчи и топлината на лампите, а при втората е била използвана само топлината от лампите без ултравиолетовите лъчи. Резултатите подкрепят данните за кръвното налягане и сърдечносъдовите заболявания, които варират според сезона и географската ширина. По-високите нива се наблюдават през зимата и в страните далеч от Екватора, където слънчевите ултравиолетови лъчи са по-слаби. “Тези резултати са от важно значение за дебата относно потенциалните ползи от слънчевата светлина и ролята на витамин Д в този процес. Избягване на прекаленото излагане на слънчева светлина е от решаващо значение за превенцията от рак на кожата, но пълното избягване на слънчевите лъчи може да повиши риска от сърдечносъдови заболявания”, пояснява Мартин Фийлиш.

Появата на т.нар. магнитни бури може да бъде причина за влошаване на състоянието на хората, чувствителни към времето. Какво се случва по време на магнитната буря? Колебанията в магнитното поле на Земята стават съвсем хаотични, мозъкът не може да разшифрова тази информация и я възприема като объркване, застрашаващо нормалната дейност на човека и като защитна реакция организмът отделя адреналин. Това състояние се нарича паническа атака. При нея човек получава учестено сърцебиене, изпотява се интензивно, усеща силна нервозност. А такива са и симптомите, описвани от хората при наличие на магнитна буря. Когато човек е предупреден, значи е въоръжен – казват старите хора. След като са наясно, че това е само паника, старите и болни хора ще си вземат лекарства за намаляване адреналина в кръвта. А младите и здравите просто ще повишат физическата си активност. Може би гравитационните вълни са истинските предвестници на магнитните бури. При някои хора симптомите се проявяват едновременно с изригването на Слънцето, т.е. преди магнитната буря да е достигнала Земята. В този случай се изключва паниката, за която говорехме досега. Създава се впечатление, че съществува някакъв сигнал, подсказващ на хората за активността на Слънцето. Може би това е светлината, чиято скорост е 30 000 км/секунда? Но едва ли, защото хората, които живеят на обратната (тъмна) страна на Земята, също боледуват. Значи не е светлината. А какво тогава? С такава скорост се придвижват и гравитационните вълни, които възникват в пространството, възбудени от нахлулата в него слънчева материя. Но за разлика от светлината, тези гравитационни вълни въздействат на цялата повърхност на Земята, а не само на нейната осветена

При високи температури на околния въздух сърдечно болните реагират с промяна в артериалното налягане , най – често със спадане, поради разширяване на кръвоносните съдове .

Все пак важно е да се знае, че метеорологичната чувствителност не е в регистъра на заболяванията, защото тя не е заболяване, а комплекс от симптоми. Лекарите препоръчват на хората, чувствителни към промените във времето да вземат мерки за лечение на основното заболяване и закаляващи процедури. Съвети срещу влиянието на времето върху здравето: Калявайте организма си – независимо дали времето е хубаво или лошо, излизайте по-често на открито, за да свикне организмът ви с различните промени на времето . •Хората с високо артериално налягане обикновено имат по – ниски стойности на АН в горещите дни по наши наблюдение, поради което се налага намаляване на дозата на приеманите антихипертензивни лекарства .Съветът ни е да се обърнете към лекуващия лекар за евентуална корекция , ако такава действително се налага. Освен това през горещия период по – често се изявяват и някои странични действия на определени групи лекарства , като калциевите антагонисти / коринфар ,нифедипин , нитрендипин ,амлодипин , амловаск /, които по принцип често предизвикват притесняващи пациента отоци и в топло време в резултат и на разширяването на кръвоносните съдове те са значително по-изразени. Лекуващият Ви лекар е запознат с този факт , затова отново се обърнете към него за съвет и корекция на терапията . Точно обратното се случва през студените месеци. Поради спазъм на кръвоносните съдове обикновено стойностите на АН са по-високи и се налага повишаване дозите на приеманите лекарства или включване и на допълнителен медикамент. Хората с хронични и особено със сърдечно – съдови заболявания освен да не излизат по улиците в обедните часове, когато температурите са най-високи и да вземат съответните медикаменти, трябва да се съобразяват и с някои ограничения в горещите дни :. • Избягвайте колкото е възможно т.нар. лоши продукти, способстващи за склероза на кръвоносните съдове: алкохол, животинска мазнина, захар, маргарин, мазни млечни продукти, тъмно месо, черен дроб, месни бульони.

• Основната ви храна трябва да се състои от зеленчуци и плодове (без моркови и картофи), пълнозърнест хляб, грах, соя, ядки, ориз, бяло месо от дивеч, обезмаслени млечни продукти, пресни сокове. Храненето трябва да е редовно, на малки порции – закуска, втора закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря – поне 2-3 часа преди лягане

• Откажете се от белия хляб, солта, бонбоните, вафлите и останалите сладки неща.

• Не консумирайте бира, ракия, водка, коняк, кафе и силен черен чай.

• Лягайте си не по-късно от 22 часа, задължително в добре проветрена стая. Разходката на чист въздух преди сън и топлата вана или душ помагат за добрия сън.

. След сън изпивайте чаша вода за промиване на бъбреците, направете кратка гимнастика и си вземете контрастен душ . Приемайте повече течности – най-добре билков чай и други, които съдържат успокояващи компоненти. Обличайте памучни дрехи , които поемат влагата от тялото. През този период лекарите препоръчват да се приемат витамини от група В и С, които укрепват съдовете и влияят благотворно на нервната система. В студено време – обличане на топли дрехи , вкл. шал и ръкавици , тъй като студът поради спазъм на съдовете може да предизвика стенокарден пристъп при болните от исхемична болест на сърцето или да повиши стойностите на артериално налягане.

Автор на статията: д-р Дафинка Калайджиева, кардиолог в МБАЛ – Смолян

Вирни се горе