Това съобщи министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова на работна среща във връзка с определяне параметрите на областната и националната здравна карта. Министър Борисова е на планирана обиколка в областните градове на страната, за да запознае лекарите с философията на болничната реформата в България и с принципите, на които почива новата Национална здравна карта. „Необходима е цялостна бърза реформа в цялата система на здравеопазването. Изпаднали сме в абсурдната ситуация да поддържаме над 430 болници за 7,5 милиона души население и всички работят със здравната каса. В Европа и света това е немислимо, особено в условията на криза”, каза здравният министър. На срещата с министър Борисова в област Смолян, кметът на община Златоград изрази становище, че е необходимо за някои отделения в златоградската болница да има изключения от общоприетите медицински стандарти, имайки предвид отдалечеността от областния център. Във връзка с това проф. Борисова сподели, че за болницата в Златоград ще бъде приложен по-специален подход като болница в труднодостъпен район. Законът за лечебните заведения, който се очаква да влезе в пленарна зала до 15 юли, ще даде възможност за действия в тази насока. Професор Борисова представи презентация за необходимостта от реорганизиране на здравната система и огласи смущаващи данни за сегашното положение, което по нейни думи „на практика обезкръвява здравеопазването”. Като хронична болест на българското здравеопазване тя определи свръххоспитализациите. По данни на Eurostat, 2010, между 2001 и 2009 година, те са нараснали с 650 000, което означава, че всеки четвърти българин влиза в болница поне веднъж годишно. Като пример бе посочена европейската здравна политика, която е насочена към съкращаване леглата за активно лечение и разкриване на легла за долекуване. Това позволява хронично болните пациенти след основното лечение да получават нужните грижи в болници за долекуване. Първата стъпка на реформата в България е част от леглата за активно лечение да се пренасочат за долекуване на пациенти с ясни диагнози, които изискват поддържащо лечение или възстановяване, а част от клиничните пътеки да бъдат изведени от болниците, каза министър Борисова. За пример бяха дадени очните отделения, чието съществуване губи смисъл, тъй като съвременните очни операции не изискват продължително стационарно лечение. Сериозен проблем на системата е и намаляващия брой болнични лекари. Анализът на данните показва, че 14% от лекарите, работещи в болнични лечебни заведения са в пенсионна възраст, 15% са без специалност. Според министъра дефект на съвременното обучение по медицина е късната специализация. Под критичния минимум за страната е броят на специалистите по анестезиология, патоанатомия и неонатология. Националната здравна карта 2010 ще има задължителен характер. За пръв път в нея се въвежда понятието максимален брой легла в болничните заведения. Ще се спазват строги медицински стандарти – изработени от медицинските дружества, утвърдени от МС и публикувани в Държавен вестник. По новите медицински стандарти леглата в болниците са групирани в четири направления, като от 50 до 60 % ще са терапевтични. Тук се включват: вътрешни болести, гастроентерология, ендокринология, кардиология, ревматология, белодробни, нефрология, хематология, инфекциозни, психиатрични, неврологични, дерматология, токсикология, онкология. От 10 до 15% от общия брой са в направление педиатрия – педиатрия, детски кърмачески, неонатология. До 25 на сто от леглата ще са за хирургични интервенции, 10-15% – за акушер- гинекологията. Всички болници ще разполагат с детско отделение и отделение по вътрешни болести. Неврологиите ще бъдат запазени заради растящия брой на инсултите. Оптималният вариант за здравеопазването защитава интересите на пациентите и правото им да получат качествено медицинско обслужване, като неутрализира прахосването на средства, посочи проф. Борисова. Промените ще доведат до качествено здравеопазване за всеки пациент, където и да се намира, българският пациент ще има постоянен достъп до качествена помощ в болница. За тази цел са въведени ясни критерии, на които трябва да отговарят болниците. Сред тях са осигуряването на 24 часа в денонощието възможност за прием на спешни състояния, наличието на лекари по съответните специалности на основен трудов договор. От тази година се изисква болниците да разполагат и с необходимата апаратура, както и да имат клинична лаборатория. Така всеки пациент ще има сигурността, че когато постъпи в болница, там могат да му окажат нужната квалифицирана медицинска помощ.