Туберкулозата продължава да бъде глобална опасност

Туберкулозата продължава да бъде глобална опасност

Световия ден за борба с туберкулозата се отбелязва от 1996г. с решение на Световната здравна организация в деня, когато през 1882г. немският микробиолог Роберт Кох е обявил направеното от него откритие на причинителя на заболяването-туберкулозния бактерий. Целта на Световния ден за борба с туберкулозата е да се повиши обществената информираност по отношение на заболяването, да се подобри здравната профилактика, както и да се популяризира здравословния начин на живот. Въпреки постиженията в овладяване на заболяването, туберкулозата продължава да бъде глобална опасност. Всяка година 9 милиона души в света се разболяват, а три милиона умират от туберкулоза. В Европа на всеки час 47 души се заразяват, а 7 души умират от това заболяване. Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно дихателните органи /90% от случаите/. Развиват се и извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи /лимфни възли, кости и стави, урогенитална система, кожа, очи, нервна с-ма, черва и други/.

Причинител на болестта е туберкулозният бактерий. Той се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения туберкулозният бактерий издържа до 3 години. Туберкулозните бактерии са силно чувствителни към директна слънчева светлина и загиват след 5-10 минути. Основен източник на заразяване е болният от белодробна туберкулоза. Заразяването най-често е по въздушно-капков път, когато хората са в близост с болен, отделящ туберкулозни бактерии при кашляне, кихане и дори при разговор. Заразяването може да стане и чрез вдишване на прах в стаите и по улиците, където туберкулозните бактерии остават жизнеспособни дълго време. Заразяване е възможно и по хранителен път при консумиране на мляко от болни крави, на сурови или недостатъчно сварени заразени яйца, на недостатъчно термично обработено месо от болни птици и свине. Макар и рядко, заразяването може да стане по контактен път през увредени кожа и лигавици. Възприемчивостта към туберкулоза е всеобща. Около 1/3 от населението на Земята е инфектирано с туберкулозния бактерий, но само около 10% развиват заболяване на даден етап от живота си. Повечето от хората остават само носители на бактерия и никога не развиват заболяване. При тях имунната система успява да се справи с туберкулознната инфекция и тя остава в латентен вид в организма, т.нар. латентна туберкулозна инфекция. Такива хора не могат да заразяват, но биха могли на даден етап при спад на имунитета да развият туберкулозно заболяване и да станат източници на зараза за околните.

Рисковите фактори, определяни като предразполагащи към заболяване са:

Непосредствен контакт с болен от туберкулоза, като най-голям риск има продължителният контакт в семейството;

Съпътстващи хронични заболявания ;

Злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, употреба на наркотици;

Намалени защитни сили на организма поради различни причини – прекарани тежки инфекции, непълноценно хранене, преумора, стрес и психични травми, лоши условия на бит и труд;

Пребиваване продължително време в затворени колективи;

Заразеност с вируса на СПИН;

Оплакванията и симптомите при заболяване от туберкулоза включват:

кашлица, която се засилва и става влажна с напредване на заболяването;

храчки – особено когато в тях се появят кървави примеси;

повишена температура за продължителен период от време;

изпотяване, особено нощно време;

болки в гърдите, засилващи се при дишане и кашлица;

отпадналост и безсилие;

загуба на апетит и отслабване на тегло;

задух при напредналите случаи на болестта.

При наличие на някои от горепосочените оплаквания трябва незабавно да се потърси съвет от лекар.

Диагностицирането на заболяването изисква извършване на някои изследвания: микробиологично изследване на храчка или друг биологичен материал за откриване на туберкулозния бактерий, кожен туберкулинов тест с проба Манту, рентгеново изследване на гръден кош.

Профилактиката на заболяването включва: ваксиниране с БЦЖ ваксина на новородените и последваща реимунизация на 7, 11 и 17 годишна възраст, укрепване на имунната система чрез пълноценно хранене, спортуване и закаляване, отказ от тютюнопушене и консумация на алкохол, поддържане на добра лична и обществена хигиена, премахване на източниците на инфекция. Туберкулозата е лечима, особено при ранното й откриване. У нас средствата за диагностика, болничният престой и лекарствата за лечение на болните и профилактиране на лицата с латентна туберкулозна инфекция се осигуряват от бюджета на МЗ и са напълно безплатни за пациентите, независимо от здравноосигурителния им статус. Нашата страна се намира на междинно ниво в сравнение с високата заболеваемост в държавите от Цнтрална Азия и Източна Европа и ниското разпространение на заболяването в страните от Западна Европа, САЩ и Канада. В България се наблюдава тенденция за намаляване на заболеваемостта през последните 4 години – от 37,1 на 100 000 през 2007г. тя е спаднала на 26,6 на 100 000 през 2012година. Заболеваемостта в Смолянска област в последните 10 години е трайно под средната за страната. Така за 2012 година тя е 21,5 на 100 000 население, а за 2013 година – най – ниската регистрирана досега – 15,2 на 100000, което отговаря на 18 новооткрити болни за годината. Добрите резултати се дължат на изпълнението на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България и на Програмите за туберкулоза, финансирани от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Туберкулозата обаче, остава като социален проблем и продължава да е едно сериозно предизвикателство пред здравните власти в света.

Д-р Юлияна Лазарова Завеждащ Ппневмо – фтизиатричен кабинет МБАЛ – Смолян

Вирни се горе