Резките температурни промени - изпитание за здравето през есента

Резките температурни промени - изпитание за здравето през есента

Рязкото понижаване на температурите оказва негативно влияние върху здравето и имунната система.

Понижаването на температурите представлява своеобразна стресова ситуация за организма, който веднага реагира на метеорологичните промени.

С настъпване на зимата все по-често се проявяват симптоми като апатия, безсъние, мускулна слабост, главоболие, намаляване на апетита. Зачестяват и оплакванията от болки в стомаха, белите дробове и гръдния кош.

Добре известно е, че ниските температури понижават реактивността на организма, повишават податливостта към простудни и някои инфекциозни заболявания. Още по-голям е ефектът при влажен въздух с висока скорост на движение, при които преохлаждането настъпва лесно. Тези условия обикновено водят до обострянето на хронични бронхити и дори появата и влошаването на астматични пристъпи. Допълнително за това допринася и формирането на смога при ниски температури. Атмосферните замърсители през студените месеци на годината остават в близък контакт с нас, а това удължава контакта на респираторните пътища с вредните газове.

Специалистите предупреждават, че най-уязвими на резките температурни промени са хора с хронични, сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания.

Рязкото преминаване от топло към студено, причинява стесняване на кръвоносните съдове и най-вече на артериите. Това е и причината, при понижаване на температурите да се отчита увеличаване на случаите на инфаркти и исхимични инсулти, причинени от недостатъчното кръвоснабдяване на тъканите.

Проведени са редица проучвания, които показват, че през есенно-зимния период честотата на мозъчните инсулти се увеличава при 48 % от мъжете и при 40 % от жените.

Резките промени в атмосферното налягане често водят до появата на оплаквания сред по-чувствителни хора. Обикновено това са болки в ставите и главоболие при понижаване на неговите стойности. Някои хора могат дори да предвидят промени във времето в зависимост от появата на подобни симптоми. За сега няма категорични данни относно причинно-следствената връзка между времето и ставните оплаквания, но най-голямо значение се отдава на зависимост вътреставното налягане или вътреставни рецептори от атмосферното налягане.

Мигрената отдавна се асоциира с промените в метеорологичните условия. От години се работи по изясняване патогенезата и и връзката и с промените във времето, но засега липсват достатъчно ясни научно обосновано доказателства. Въпреки това тази зависимост винаги се отчита при появата на оплакванията на заболяването.

Ниските температиури на околната среда причиняват биохимични промени в кръвта . Наблюдава се повишаване на стойностите на холестерола и фибриногена, които представлява серумен белтък, и има основно значение за кръвосъсирването.

Биохимичните изменения на кръвта водят и до промяна във вискозитета и – тя се „сгъстява“ и по-лесно могат да се образуват тромби, които пък да предизвикат исхемични инсулти.

Особено чувствителни към резките температурни амплитуди са хората с хронични заболявания и възрастните, при които има изменения в циркулацията на кръвоносната система.

Негативно върху здравословното състояние през есенно-зимния сезон се отразява и неправилното хранене – ограничената консумацията на плодове и зеленчуци и повишената консумация на сол.

Специалистите напомнят, че есента е най-неподходящият период за спазване на диети и ограничаващи хранителни режими. Гладът и недостатъчното количество на витамини и минерали приети с храната, значително отслабват имунната система и ни правят податливи на инфекции и вируси. Освен при недостатъчно количество храна, имунитета може да се понижи и при завишена консумация на мазнини и пушени меса. Приемът на мазнини трябва да се ограничи до 30 г на ден.

Вирни се горе