Хартиените направления за медицински изследвания и прегледи при специалист ще отпаднат от началото на 2016 година, а с въвеждането на електронна здравна карта всеки ще има правото на определени тестове и консулти, включени в здравния пакет според здравните си нужди. Това стана ясно от пространни изявления на министър Петър Москов на 10 февруари.

Много трудно е да се каже със сигурност с какво новата система ще облекчи достъпа на пациентите до специалисти. Засега идеята на д-р Москов си остава само това – идея, макар и голяма и бележеща края на една епоха в родното здравеопазване. Но все пак електронно ли е винаги е по-добре – с новата електронна здравна карта вероятно ще се избегнат излишни часове чакане пред кабинети и в болнични чакални.

„С наличието на вашата електронна здравна карта вие спрямо собствените си медицински потребности ще имате входирани вътре в собствения си доболничен пакет брой изследвания, брой направления и вашето право, вие ще бъдете приносители на това си право и то ще бъде според реалните ви потребности”, каза министър Москов.

По думите му от следващата година и на базата на това всеки от нас ще носи правото си на тези медицински изследвания, а личният ни лекар само ще преценява медицинската необходимост да ползваме специалист в момента, т. е. възможността да няма направления независеща от нас, въпреки че сме здравно осигурени, по един или по друг начин ще престане да съществува.

Проблемът е, че вероятно пак ще има лимити на направленията, доколкото е ограничен и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Може би по-трудно ще бъдат достигани. Остава неясен въпросът как ще могат личните лекари и чиновниците от здравната каса да смятат колко точно прегледи или медицински тестове ще се паднат на всеки пациент. Какъвто и таван да бъде поставен там той ще се окаже висок за едни хора и нисък за други, поради различната склонност към заболявания, кризи на хронични болести и пр.

Със сигурност ще има ефект заради по-добрата отчетност, т.е. тук ще отпадне едно от ограниченията. В момента НЗОК е изчислила че 18% от направленията, които личният лекар отпуска за изследвания или прегледи, не се използват. Това се случва по различни причини – често хората от провинцията например нямат пари за автобус да отидат до лабораторията или специалиста в града. В града пък понякога сме небрежни към срока на валидност на направлението или към собственото си здраве. Разбира се в момента лекарят няма как да знае, че е изчерпал хартиения си лимит, но не и бюджетния.

От здравното министерство са категорични, че ще има гарантиран минимум изследвания за всеки българин според здравния му статус. Но там проблеми може и да има, защото прословутият здравен статус е изключително хлъзгаво понятие. Не е ясно при каква тежест на заболяване или при какви оплаквания ще се налагат медицински тестове и в кои случаи те биха били излишни макар и като профилактична мярка. Има и още една страна на проблема, а именно какво се случва при произшествие – счупим ръка или крак, или пък имаме херния в ранна възраст. Това не е ясно.

Съмнение в преборването с този проблем изрази и шефката на НЗОК д-р Румяна Тодорова. „Електронната карта показва реалното присъствие на пациента в кабинета или в болницата. Как електронната карта ще отмени направленията? А как ще се преработи цялата схема, методиката, разпределението на регулативните стандарти, т.нар направления и това как ще се навърже в информационна система, за да може да бъде проследявано? На мен ми звучи невероятно. Затова искам да видя концепцията – как електронната карта ще отмени направленията”, скептична бе Тодорова.

Електронното здравеопазване със сигурност може да реши много неща, свързани с контрола, може да спести много и на пациентите, и на лекарите, да имат време да обърнат внимание на болните, евентуално. Не по-малко важно е за управляващите здравеопазването да се справят и с други неотложни проблеми като спешната помощ.

Петър Москов обеща до 2020 година седем милиона българи да имат достъп до адекватна спешна диагностика в рамките на 30 минути от повикване на линейката. Това щяло да стане с увеличаване на заплатите на спешните лекари, купуването на 600 нови линейки и ремонт на спешните центрове. Той е убеден, че увеличаването на парите на спешните лекари действа, тъй като от началото на годината в столичния Център за спешна медицинска помощ на трудов договор работели 10 нови доктори.

За момента подобни виждания за успеха на спешната помощ звучат малко абсурдно, дори по-абсурдно от надеждите за триумф на електронната здравна карта. Проблемът е, че с всяка изминала година все повече нараства гневът към спешната помощ и в спешната помощ. Гневни са пациентите, защото чакат много и не получават бързата намеса навреме, за да бъдат спасени здравето, а понякога и животът им. Гневни са и лекарите от линейките, защото все по-добре осъзнават колко ниско платен е изключително тежкият им изпълнен с несгоди трудов път.

Но все отнякъде трябва да се започне. Ако началото е в два сюжета – електронна здравна карта и поощрена спешна помощ, то какви ли ще са следващите мерки в една реформа, която е не просто важна, а жизненоважна? Кога ли българският пациент ще може да се похвали, че получава полагащата му се грижа по пътя до болницата, независимо дали този път минава през личен лекар или през линейка? Ами после в болницата?