През изтичащата година нямаше кардинални промени в българското здравеопазване и не се очакват такива догодина.

Освен, че ще се запомни със смяната на трима здравни министри, 2010 г. ще остане паметна и с това, че оставя без отговор ключови въпроси в сектора. Самият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов заяви преди дни в телевизионно интервю, че не се очакват драстични промени в българското здравеопазване през 2011 г.

Как ще се финансират болниците, ще се превърнат ли те от търговски в публични дружества, кой ще лекува здравно неосигурените българи, ще има ли пари за неотложни дейности като спешната помощ и скъпоструващите лекарства – това са част от въпросите, които остават без конкретен отговор през следващата 2011 година.

Формалният договор

По всичко личи, че годината започва формално за здравеопазването. За това говори подписаният в последните дни на календарната година Национален рамков договор за 2011 г., което беше чисто формален акт, тъй като лекарите предварително обявиха, че са изолирани от преговорите и не са доволни от условията по него. Във всички случаи този формален договор не е добър знак за старта на новата година в българското здравеопазване.

Скандалните уволнения и назначения

Самият д-р Стефан Константинов зае поста министър на здравеопазването след шумни дискусии в резултат на скандалната оставка на предшественика си проф. Анна-Мария Борисова. Нека припомним, че тя беше отстранена заради предложението й за доплащане в болниците от страна на пациентите. Тогава имаше критики към премиера Борисов, че назначението на проф. Борисова е лична негова номинация. Но само няколко месеца по-късно самият министър Константинов беше назначен по подобен начин.

Доплащането в болниците

Това беше казусът, съборил креслото на проф. Борисова, но като че ли малцина отбелязаха факта, че мнението на сегашния здравен министър по въпроса е почти същото. Според д-р Константинов доплащането за здравни услуги първо трябва да се въведе в извънболничната помощ. Позицията на Константинов е, че независимо къде искат да бъдат лекувани, здравно неосигурените лица би трябвало да доплащат за лечението си, което на практика не се различава от позицията на проф. Борисова.

Спорните 1,5 милиарда лева

Един от най-дискутираните въпроси през годината беше какво ще се случи с резерва на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) в размер на 1,5 милиарда лева.

В крайна сметка, без продължителни дебати, депутатите решиха тези пари да бъдат „извадени“ от резерва на здравната каса и „прехвърлени“ в общия бюджет за 2011 г. Така държавата национализира средствата от здравно-осигурителни вноски, събрани към края на тази година. Действията на правителството в този случай са повече от скандални платените от здравноосигурените лица вноски ще се използват от държавата не за здравеопазване, а за различни публични разходи и запълване на дефицити.

Ще има ли пари за спешната помощ?

Отново в последните дни на годината Министерството на здравеопазването взриви голяма част от лекарското съсловие и пациентите с изказването, че бюджетът за спешна помощ ще се намали наполовина. Тъй като гафът беше очевиден от ведомството побързаха да се поправят и уточниха, че средствата за спешните портали през 2011 г. няма да се намаляват, а просто ще се въведе единна методика за всички здравни заведения и на тази основа ще се решава как ще се отпускат пари.

Като алтернатива от здравното министерство предложиха да се разкрият дежурни кабинети в поликлиниките, където личните лекари да работят през нощта и през почивните дни. Предвижда се дежурните кабинети да заработят от началото на 2011 година, джипитата обаче на този етап бойкотират проекта.

Известно е, че спешната помощ е основен държавен приоритет. Това обаче е поредният случай, при който държавата показва липса на ясна концепция за развитието на сектора и подхвърлянето на идеи и мерки с неясен временен характер, които са далече от ясна визия за реформи, от каквато всъщност здравеопазването има остра нужда.

Финансирането на болниците

Това е един от най-драматичните въпроси в здравеопазването, поради хроничния недостиг на средства за лечебните заведения. В момента работещата система на заплащане на преминал болен и по клинични пътеки е доказано неефективна и средство за източването на Здравната каса.

Затова министър Константинов без да се бави обяви позицията на министерството по болезнения въпрос. Така стана ясно намерението на властта от 2012 г. да финансира болничната помощ по нов модел – чрез замяната на клиничните пътеки с т. нар. диагностично-свързаните групи (ДСГ).

Идеята за въвеждане на диагностично-свързаните групи като метод за финансиране на болниците е отпреди няколко години. Тогава обаче идеята не се осъществи. Воля за тази промяна нямаше и при следващите няколко министри на здравеопазването.

Ако диагностично-свързаните групи станат факт през 2012 г., то д-р Константинов ще е първият здравен министър, който започва да прокарва по-съществени реформи във финансирането на болничната помощ. Но засега това е поредното предложение за реформиране на системата.

Оптимизирането на лечебните заведения

Това е въпросът, за който всеки здравен министър в последните няколко години използва различни термини на практика за едно и също нещо – закриването на болници.

Когато посочи своите приоритети министър Константинов обяви, че трябва да се „оптимизира“ броят на болниците в страната, като се определят някои „структуроопределящи“ заведения. Досега все още не е изяснено кои болници ще се разглеждат като структуроопределящи, но във всички случаи техният брой ще се намали.

Преди година въпросът със закриването на болници беше широко дискутиран в обществото и темата е много чувствителна, тъй като става въпрос за съкращаване на работни места и ограничаване достъпа до болнична помощ в някои по-малки населени места.

Лекарските протести

През ноември лекарите започнаха щафетни протестни действия на територията на цялата страна, но в крайна сметка резултатът за тях не беше задоволителен. Протестите на белите престилки бяха предизвикани от неадекватните и непоследователни действия на управляващите по отношение на финансирането и реформата в системата на здравеопазването.

За съжаление техните искания за изплащане на дълговете, които министерството дължи за медицинските дейности на болниците, за достойно заплащане на лекарския труд и за отговорност от страна на управляващите останаха напразни.

Забраната за тютюнопушене

Изминаващата година ще се запомни и с въвеждането на новите правила за тютюнопушене на обществени места. Въпреки острите спорове в парламента и сред обществото нормите влизат в сила от 1 януари 2011 г.

Управляващите обаче и по този казус не показаха твърда воля зе радикално решаване на проблема в посока, която ще ни приближи към европейските практики. Новите наредби за пушенето не забраняват изцяло тютюнопушенето на обществени места, както се очакваше.

На практика законът много прилича на този отпреди пет години, когато със Закона за здравето бяха въведени първите забрани за тютюнопушене на закрити обществени места. Тогава ефектът беше нулев. Очакваме резултатите от новите правила от началото на следващата година.

Истина е, че българското здравеопазване се намира в тежка криза от години, а сега ситуацията на хаос, рестрикции и безхаберие допълнително влошава нещата.

Друга истина е, че здравеопазването е сфера, която се нуждае от много средства и заделяне на повече ресурс по това перо от БВП.

Също така истина е, че за работата на един министър се съди след шестия месец от управлението му. Но поне досега пациентът не вижда и не усеща воля за промяна към по-добро.