Ежегодно на 16 октомври отбелязваме Световния ден на прехраната. Решението за това е взето от Организацията по прехрана и земеделие към Обединените нации (ФАО) в деня на създаването ѝ през далечната 1945г. Чества се в над 150 страни, включително и в България, която се включва през 2006 г. Една от най-важните задачи е изкореняването на глада по света и създаването на условия за устойчиво земеделие, което би могло да изхрани населението в световен мащаб. Признанието за многогодишните усилия на Световната програма по прехраната на ООН в борбата с глада е удостояването им с Нобелова награда за мир през тази година. Наградата е за приноса им при постигането на разбирателство в зоните на конфликти, както и за действията по предотвратяване използването на глада като оръжие за войни . ФАО осигури помощи за близо 100 милиона души в 88 страни през 2019г. Тя има ключова роля за превръщането на продоволствената сигурност в инструмент на мира. Размерът на наградата е над 900 000 евро, които ще бъдат предоставени за благотворителност. Световният ден на храните напомня за милионите, които страдат от недохранване и призовава международната общност към по-голяма осведоменост и ангажимент към борбата с глада. Над един милиард души по света страдат от недохранване, което прави една шеста от цялото човечество. Тези хора водят тежък живот и са лишени от едно от най-основните човешки права: правото на храна. Заради глада и свързаните с него последици всяка година умират 5 милиона деца преди навършване на 5-годишна възраст. Недохранването е причина за забавеното физическо и интелектуално развитие и по-високата заболеваемост при подрастващите. Според прогнозите изменението на климата ще изостри проблема с глада и това ще е причина за нови от 40 до 300 милиона гладуващи до 2060г. Тъй като децата се нуждаят от 3 до 4 пъти повече храна за единица маса, отколкото възрастните, по-голямата част на това гладуващо население ще бъде при тях. Според ФАО лошата храна също е причина за смърт сред младите хора и в развиващите се страни. Във времена на нарастваща социална и финансова криза резултат от разпространението на Ковид-19 по света и последващите мерки е от изключителна важност да ценим и оползотворяваме правилно храната, с която разполагаме. Тя е основен фактор за нормалното ни съществуване и развитие. Правилната ѝ консумация ни осигурява добро здраве и огромна възможност за предпазване от болести. Тя е и фактор, който влияе върху продължителността на живота. У нас националната здравна политика в областта на храните и храненето на населението е свързана с подобряване здравето, храненето и намаляване риска от различни заболявания. Препоръчваме спазването на няколко прости правила в тази посока: Консумация на разнообразни по състав храни, които да се приемат често и на малки порции. Прием на богати на протеини храни (в т.ч. нетлъсти меса и пилешко, риба и морски дарове, ядки) и основно на полезни мазнини (растителни и масло). Ежедневен прием на разноцветни пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, млечни продукти. Продуктите да се съхраняват в подходящи условия съгласно указанията отбелязани на етикета. Ограничаване на захарните и тестените изделия, както и тези, богати на натрий.

Ограничаване употребата на кафе и алкохол, избягване на газирани и разтворими напитки. Редовна физическа активност, контролиране на телесното тегло и профилактични прегледи. С общи усилия светът се опитва да се справи с глобалния проблем на глада. Храната трябва да е даденост, а не привилегия. От изключително значение е рационалното ѝ използване и правилната консумация, водещи до по-добро качество на живот.

ПРЕСЦЕНТЪР РЗИ – СМОЛЯН