Д-р Гергана Иванова: Съобразителността е най-важното качество, за да бъде един лекар добър анестезиолог

    Д-р Гергана Иванова: Съобразителността е най-важното качество, за да бъде един лекар добър анестезиолог

Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.

Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Гергана Иванова е родена в Смолян. Завършила е Природо-математическата гимназия в родния си град с профил математика и информатика, които и до днес са едни от любимите й дисциплини. През 2015 г. завършва медицина в МУ – София и оттогава работи и специализира в УМБАЛ „Александровска“.

През юни тази година придобива и специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. От самото начало на пандемията работи на първа линия в COVID отделението на болницата. Асистент в Катедрата по Анестезиология и интензивно лечение към Медицинския факултет на МУ – София, където подготвя и дисертационен труд.

Активен спортист – волейболист, съдия към Българската федерация по волейбол.

Д-р Иванова, с какво пандемията COVID-19 промени работното всекидневение на анестезиолозите?

С началото и особено с напредването на пандемията ежедневието ни стана по-динамично и може би по-непредвидимо, заради непрекъснато променящите се нужди от осигуряване на лечението на пациентите с COVID-19. Отиваш на работа и не си сигурен какво ще ти предложи настоящия ден. Трудно си правим планове и за предстоящите дни. По време на пандемията оценихме повече от всякога колко е важна и ценна работата в екип, колко е необходима отдадеността и подкрепата на всеки негов член. Разбира се, наложи се да свикнем да работим с „пълно бойно снаряжение“ – костюм, очила, шлем, маска. Но това стана неизменна част от нашето ежедневие и вече не го считаме за необичайно.

Кое е специфичното в грижата за тези пациенти?

При първите пациенти не знаехме с каква болест се сблъскваме. Не знаехме как изглежда заболяването, какви са етапите на протичане, какви са възможните усложнения и кога биха могли да се очакват. Всички се учехме в процеса на работа. Сега, когато сме натрупали опит, мога да кажа, че при тежките случаи, каквито аз и моите колеги анестезиолози лекуваме, развитието на болестта често е доста бързо и води до тежка дихателна недостатъчност. Специфичното при пациентите с COVID-19 e, че въпреки обективните показатели за тежки нарушения на дишането, те изглеждат в мнимо благополучие – не са изплашени за живота си, не са ажитирани, дори не споделят значими оплаквания, което заблуждава и може бързо да доведе до фатален изход.

Нещо, което на мен като лекар доста ми тежи, е липсата на нормалния физически и емоционален контакт с болните и нормалното физическо и емоционално общуване между лекар и пациент, породени от необходимостта да се работи в защитна екипировка. Пациентите виждат костюм шлем и очила, трудно чуват гласа ни през маската и ги докосва ръка с няколко чифта ръкавици.

И, за да Ви върна назад, нека Ви попитам как избрахте тази специалност?

Още от дете съм искала да бъда лекар, с кратки изключения, когато исках да бъда пилот на изтребител. Специалността избрах внезапно и стихийно след първите две упражнения по анестезиология и интензивно лечение, които се проведоха в Александровска болница, в отделението, в което работя и до момента и където мои преподаватели бяха доц. Атанасова и доц. Цонева. Впечатли ме интензивността на работа, необходимостта от взимане на правилните решения за кратко време, от обширни познания във всички области на медицината, но и възможността за овладяване на множество техники и манипулации. Една история от онзи период е за болен в хеморагичен шок, с тежки нарушения в хемодинамиката, който беше преведен през оперативната интервенция без никакви усложнения, накрая се събуди напълно адекватен, обезболен и със стабилно кръвно налягане. Тогава си казах, че искам и аз да мога така. И всеки ден от онзи момент работя в тази посока.

Носи ли Ви удовлетворение тя?

След всеки работен ден заобичвам работата си все повече. Ежедневните малки успехи, като това да осигуря добра анестезия на поверените ми пациенти, да виждам как се подобрява състоянието на болните в реанимация, ме карат в края на работния ден да се чувствам доволна и спокойна, че съм свършила добре работата си. Сложните казуси, пред които често се изправяме, ме провокират да търся най-добрите решения, да обогатявам знанията си всеки ден, да се развивам.

Кои са учителите Ви в професията?

По време на следването си съм имала няколко асистенти и лектори, които са ме впечатлили силно и са били пример за мен. Но, безспорно хората, които ме възпитаха като лекар, които ме изградиха като професионалист, това са колегите ми, с които сме заедно от първия ми работен ден досега – доц. Атанасова, която е и мой научен ръководител и морален компас в професията, доц. Цонева, д-р. Миладинов, д-р. Тодоров, д-р. Борисов, д-р. Димитрова, д-р. Блажев. Освен че ме научиха на тънкостите в професията и възпитаха у мен постоянен стремеж към усъвършенстване, те ми показаха как се работи в екип, научиха ме колко е важна емпатията към болните и техните близки, колко е необходимо преди всичко да бъдеш добър човек, за да станеш добър лекар. Не на последно място са и сестрите в отделението, които особено в началото на професионалния ми път, ми помагаха много и ми даваха увереност да се справям в трудни за мен ситуации.

Кои човешки и професионални качества са водещи, според Вас, за да бъде един лекар добър анестезиолог?

Преди всичко е съобразителността. Да прецениш кога да проявиш смелост и кога да бъдеш търпелив. Изключително важно е да имаш бърза мисъл и да бъдеш устойчив и точен в решенията при спешни и напрегнати ситуации, за да вдъхваш спокойствие и увереност на екипа, с който работиш. Смятам, че трябва да бъдеш и малко психолог в разговорите с болните и техните близки, да проявяваш емпатия, но и да бъдеш твърд и безкомпромисен, когато е необходимо в името на живота и здравето на болния. Не на последно необходимо е да имаш обширни познания във всички области на медицината, да бъдеш наблюдателен и аналитичен. Сръчността също помага..

Какво искате да пожелаете на Вашите колеги, които са на първа линия в борбата с COVID-19?

Най-важното – да бъдат здрави, те и техните семейства! Желая им спокойствие и вдъхновение. Желая им оптимизъм, че предстоят по-добри дни. Желая им да успеят да съхранят себе си като лекари и като хора. Светли празници, колеги! Пазете се! Вярвам, че всичко ще бъде наред!

Вирни се горе