43% от българите над 14 години пушат, като най-пристрастени са хората на възраст между 30 и 39 години (63%), сочи изследване на НЦИОМ, възложено от Министерство на финансите.

Три четвърти от пушачите у нас са пропушили на възраст между 16 и 25 години. 19 години е средната възраст, на която започва активната употреба на тютюневи изделия, средната е 8, а максималната – 64.

Към момента на провеждане на изследването 46% от пушачите палят до 10 цигари средно на ден, 45% – между 11 и 20, и едва 9% – над 20 цигари. След увеличението на акциза върху тютюна през януари 2010 г. дневното количество цигари е спаднало.

Групата на активните пушачи, които палят над 20 цигари на ден, се е свила почти наполовина – от 19% до 9%. За същия период делът на хората, които пушат до 10 цигари дневно, се е увеличил почти двойно – от 25% на 46%.

Преди увеличението на акциза, 97% от пушачите са купували фабрично произведени цигари. Към март т.г. делът им е намалял до 90%. За същия период от 3% на 9% са се увеличили хората, които купуват пакети с тютюн и сами си свиват цигарите. Поради увеличаването на акциза на тютюневите изделия 34% от пушещите фабрично произведени цигари са намалили пушенето. Над 2/3 от тях пушат между 26% и 50% по-малко цигари на ден.

Основната причина за намаляването на тютюнопушенето е финансова, а не здравословна, отчита изследването.

След увеличението на цените 68% от пушачите твърдят, че са продължили да купуват същата марка цигари с бандерол, която са пушели и преди. Така отговарят предимно високообразованите и хората с висок стандарт на живот.

Други 14% от пушещите са преминали на по-евтина марка

цигари с бандерол, а 7% са започнали сами да си правят. Общо 11% от пушачите признават, че купуват безбандеролни цигари, като 8% са започнали да правят това след увеличението на акциза, а 3% и преди увеличението.

При последващо увеличение на цените на тютюневите изделия 43% твърдят, че биха намалили пушенето. Това се отнася най-вече за хората на възраст между 40 и 49 години, за жителите на малките градове и селата, както и за хората с ниски доходи.

За 41% обаче това не би повлияло върху навиците им – предимно мъжете, най-младите на възраст между 15 и 17 години и столичани.

16% от пушачите смятат да откажат цигарите при следващо увеличение на цените. Най-склонни са жените и хората с ниски доходи.

Две трети от българите одобряват законовите мерки за забрана

на тютюнопушенето на обществени места, приети от правителството, а 24% се обявяват против тях, показва още проучването. Само 5% не познават тези забрани.

Забраната по-често печели одобрението на жените, на хората на възраст над 50 години и висшистите.

Социолозите отбелязват, че 40 на сто от пушачите също изразяват одобрение на рестриктивните мерки срещу пушенето на обществени места.

17% от участвалите в изследването са бивши пушачи, които са успели да откажат цигарите за повече от една година. Когато става въпрос за старите им навици, 83% от вече отказалите се твърдят, че са пушили до една кутия на ден.

Почти половината от хората, които са спрели да пушат – 47%, са го направили сравнително неотдавна – през последните 1-2 години. По-често това са жени, млади на възраст между 18 и 29 години, високо образовани, жители на малките градове, с висок жизнен стандарт.