26 юни е датата, на която всяка година светът отбелязва Международния ден за борба с наркотиците и наркотичната зависимост. Поради значимостта на проблема с употребата в юношеска възраст на най-разпространения законнен „наркотик”, алкохолът, Регионалната здравна инспекция отбеляза Анти-дрога деня със срещи в училища на Смолян и Чепеларе.
Специалисти запознаха над сто гимназисти с множеството вреди от алкохола за здравето и бъдещето на младите хора. Обученията по темата ще продължат и през новата учебна година, като част от дейностите на РЗИ – Смолян по предстоящата Национална програма за превенция на хроничните незаразните болести, сред рисковите фактори за които е и прекомерната консумация на спиртни напитки.
ЗА АЛКОХОЛА – ОТКРОВЕНО!
Първата представа на повечето от нас при думите „дрога” „наркотици” и „зависимост” се отнася до многобройните забранени от закона психоактивни вещества. Те обхващат смъртоносната гама от канабиса, през амфетамините, екстази, кокаина и хероина до т. нар. „дизайнерски” наркотици. Съществено е, обаче, да осъзнаем, че един от най-опасните наркотици е законен и присъства всекидневно в бита ни – алкохолът! Алкохолът и последствията от злоупотребата с него са комплексен проблем. Прекомерната му консумация е пагубна както за здравето, така и за психо-социалното развитие и функциониране на личността. Освен това, твърде често той посяга на благополучието не само на пиещия, но и на хората около него. Картината на един „алкохолен навик” става още по-мрачна, ако е налице не просто „прекаляване с пиенето”, а алкохолизъм, т е. психическа и физическа зависимост с всичките им негативни здравни и житейски последствия. Според данни на Световната здравна организация злоупотребата със спиртни напитки предизвиква годишно смъртта на 2.5 млн. души по света. Всяка година 320 хил. млади хора (на възраст между 15 и 29 години) умират по причини, свързани с употреба на алкохол. Тя се оценя като третия в света и втория по значимост в Европа фактор за влошаване на здравето, инвалидизиране и смъртност. Алкохолът е и главната предпоставка за някои невропсихични разтройства, като алкохолната зависимост и епилепсията, а също и за други незаразни болести като сърдечно-съдовите, цирозата на черния дроб и много видове рак. Според специалистите, вредата от пиенето може да се свърже и с редица инфекциозни заболявания като туберкулоза, ХИВ-СПИН и болестите, предавани по полов път. Това се дължи на факта, че алкохолът има отслабващ ефект върху имунната система на болния. Не на последно място, значителна част от проблемите, предизвикани от спиртните напитки, са преднамерените или неволни травми, включително пътни инициденти, насилие върху други лица или самоувреждащо поведение, реализирани в състояние на алкохолно опиянение.
Една от главните задачи пред общественото здраве се състои в предотвратяване на злоупотребата с алкохол сред младите хора. Доклад на СЗО от 2001 г. алармира, че алкохолът навлиза все по-широко в начина на живот на младежите навсякъде по света. Изводи от международното проучване гласят още:
Тенденцията в повечето страни е младите хора да започват да пият на все по-ранна възраст, като често те не просто експериментират, а консумират сериозно.
Ранният старт в пиенето повишава риска от формиране на алкохолна зависимост и травми по причина употреба на алкохол на по-късен етап от живота.
Наблюдава се глобализиране на усилията на производителите на алкохолни напитки чрез все по-изобретателни маркетингови и рекламни стратегии да утвърдят пиенето като неотменна част от начина на живот и културата на модерните млади, включително и чрез опити да се направят напитките по-привлекателни и по-достъпни като цена.
Ситуацията с употребата на алкохол от младежите в България не е по-различна! По данни на проекта ESPAD („Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици”, провеждан от Националния център по обществено здраве и анализи и Национален център по наркомании) през изминалото десетилетие сред 16-годишните ученици постепенно е нарастнала употребата „на поне едно питие през последните 30 дни” (показател за т. нар. „актуална употреба”). През 1999 г. това са били 57% от изследваните, а през 2011 г. такова пиене се е наблюдавало при над 65% от младежите. Резултатите показват също, че през 2007 г. 21% от юношите (25% момчета и 18% момичета) са се напивали поне веднъж през последните 30 дни, като през 2011 г. тези проценти са съответно 20.4% (23.6% и 18.1%).
Деница Иванова, ст. експерт „Профилактика на болестите и промоция на здравето”, РЗИ – Смолян