Във връзка с постъпили в Областна администрация Смолян сигнали за щети, нанесени от дивеча върху земи, гори и селскостопанско имущество в общини Баните и Рудозем, са предприети съответните законово регламентирани действия, съвместно с Регионална дирекция по горите (РДГ) – Смолян, Държавните горски стопанства, Ловни сдружения и дружинки по места и представители на засегнатите общини.
Във връзка с щетите, нанасяни от дивеча, представяме следните разяснения:
Режимът на действие на длъжностните лица при извършени набези и щети нанесени от дивеча върху земи, гори и селскостопанското имущество, е регламентиран в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и правилника за приложението му (ППЗЛОД). Пряко свързани с уредбата по темата са Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Закона за горите (ЗГ), в които закони са регламентирани основни положения, свързани с необходимата и дължима грижа на собствениците на земеделски земи, гори и селскостопанско имущество, а именно:
По ЗОСИ:
Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Държавните органи, организациите и гражданите са длъжни да пазят селскостопанското имущество и да не допускат неправомерни деяния, които му причиняват вреди.
(2) (Нова – ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Селскостопанските организации и техните трудови колективи организират опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания.,
Във връзка с
Чл.2. (1) Под „селскостопанско имущество“ по смисъла на този закон се разбират:
1.селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища);
2.полските култури, трайните и цветните насаждения, оранжериите;
3.селскостопанските животни и птици, пчелите, бубите, както и рибите от водоеми на селскостопански организации;
4.(доп. – ДВ, бр. 45 от 1984 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) селскостопанската продукция, включително плодовете от орехови, бадемови, лешникови, кестенови и други плододаващи насаждения извън горските територии;
5.противоерозионните и мелиоративните съоръжения;
6.селскостопанските постройки и съоръжения, инвентарът, машините, торовете и другите движими и недвижими вещи, които служат пряко на селското стопанство.
По ЗОЗЗ:
Чл.5. (1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на другите собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води.
(2) Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по силата на закон, собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да ги спазва.
По ЗГ:
Чл.29. Собствениците на горски територии трябва да упражняват правото си на собственост върху тях по начин, който не влошава състоянието им и не причинява вреда на други собственици или на обществото.
По ЗЛОД:
Чл.78. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Лицата, стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча.
(2)Собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.
Първата стъпка за установяване и документиране на получен сигнал за нанесени щети върху земи, гори и селскостопанското имущество от дивеч е установена с чл. 82 от ЗЛОД – „Щетите, нанесени от дивеча, както и размерът на обезщетението, се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на съответната регионална дирекция по горите при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.“
Към настоящия момент, за област Смолян е действаща Заповед № 193 от 16.08.2013 г. на Директора на РДГ – Смолян. Въз основа на нея, за всеки конкретен случай на увреждане, след подаване на заявление от ощетеното лице до ДГС/ДЛС, се извършва проверка при условията и рада на чл. 117 от ППЗЛОД. Определените длъжностни лица, съгласно заповедта на Директора на РДГ – Смолян се свикват от Директора на ДГС/ДЛС, който поименно, по място на извършване на щетата сформира комисията, която извършва оглед на терен, определя размера на щетата и размера на обезщетението, и изготвят протокол за нанесените щети:
Чл. 117 от ППЗЛОД, ал. (2) Заявлението по ал. 1 се подава в деня на откриването на щетата или в първия следващ работен ден, при условие че може да се установи наличие на причинна връзка между увреждането и щетата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2003 г.) С протокола по ал. 1 комисията определя и размера на щетата.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2003 г.) В състава на комисията задължително се включват:
1.(изм. – ДВ, бр. 80 от 2010 г.) представители на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство;
2.представител на общинската администрация;
3.лицето, стопанисващо дивеча, в чийто ловностопански район е нанесена щетата;
4.ощетеното лице.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2003 г.) Копие от протокола се предоставя на лицата по ал. 4, т. 3 и 4.“
В протокола от извършената проверка подробно се описват също така и:
-На територията на кой ловностопански район е щетата.
-Обстоятелствата, при които е извършена щетата. Кога, къде и как е извършена щетата.
-Мерки, взети от стопаните за ограничаване на щети от дивеч върху домашни животни и селскостопанска продукция – по конкретното заявление.
-Дават се препоръки от комисията за недопускане или ограничаване на нападенията от дивеч. При констатиране на повторно нападение, в следващия протокол се описва дали са предприети мерки от стопанина за недопускане или ограничаване на щетите.
При невъзможност за установяване на дивеча, нанесъл щетата – това обстоятелство се отразява в протокола. Когато има данни за прилагане на чл. 80 от ЗЛОД това обстоятелство подробно се описва в протокола:
Чл.80 от ЗЛОД „Обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите, когато:
1.няма видими увреждания на горските култури и насаждения;
2.щетите, нанесени на селскостопанските култури и трайните насаждения, са до 5 на сто;
3.не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2;
4.щетите са нанесени от прелетен дивеч;
5.щетите са нанесени на земеделски култури и горска растителност в райони, където се извършва паша на домашен добитък.“
Заверено копие от протокола с констатациите по установяване на щетите от комисията, в едно с копие на заявлението от ощетеното лице, се изпраща за сведение на Директора на РДГ.
При доказано нанасяне на щета от дивеч върху земи, гори и селскостопанското имущество, Комисията отразява в протокола от проверката размера на щетата и размера на дължимото обезщетение. С протокола се присъждат или се прави отказ от изплащане на обезщетение. Съгласно чл. 79 от ЗЛОД: „(1) (Предишен текст на чл. 79 – ДВ, бр. 79 от 2002 г.) Обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.
(2) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2002 г.) Обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана, се заплащат от Министерството на околната среда и водите.“
Фактическото изплащане на определения размер на обезщетението от стопанисващия дивеча субект или МОСВ, чрез РИОСВ по места, се регламентира от общите правила на гражданското и административно право на Република България.