„Ако някога намерите имането ми, конете ще си подковавате със злато“, казал римски владетел, преди да напусне централния дял на Средните Родопи

Шилнестият камък е станал емблема на заровеното съкровище и ориентир за иманяри. „Ако някога намерите имането ми, конете ще си подковавате със злато“, казал римски владетел, преди да напусне централния дял на Средните Родопи. Легендата за несметното му богатство, останало в планината, все още е жива. Предавала се е от поколение на поколение в селата на границата между общините Смолян и Баните – Белев дол, Малка Арда и Кръстатица. Емблема на заровеното злато и иманярските нашествия през вековете станал Шилнестият камък в местността Врапово. Преданията разказват, че точно в околностите му е скрито внушителното имане на владетеля. Острата скала е единственото място без растителност в планината върху централния път за известното с минералната си вода село Баните.

По време на прокарването на пътя от Баните до Петково през 1937 г. около разклона за Кръстатица работниците извадили три големи съда със златни монети, разказа кметувалият цели 30 г. в Белев дол Бойко Чолаков (75 г.). „Никой не знае кой тогава е прибрал златото. По-късно през 60-те години на миналия век в същия район по време на геоложки проучвания отново са открили глинен съд, пълен с монети. Лично компресористът, който е работил на обекта, ми разказа как една сутрин е намерил мястото разкопано от иманяри, а в земята се виждало гнездо от делва. Тиклата, върху която той си почивал в местността Козарника, била обърната през нощта, а под нея зеела празната дупка“, спомня си Чолаков.

Живото предание

За живот преди хилядолетия около Шилнестия камък разказват основите на крепостна стена на по-малко от километър над него. „Местоположението й е стратегическо, подобно на Асеновата крепост край Асеновград. От нея се разкрива изключителна гледка“, казва председателката на читалище „Христо Ботев“ в Малка Арда Иглика Черкезова. От майка си жената знае, че в подземието на крепостта някога е имало голям запас от зърно. Местните хора и до днес разказват как мишки направили пътечки от жито, пренасяйки го от крепостта към Кръстатица.

Разковничето за намиране на богатството на владетеля е скрито в подземна вода, за която всеки в района знае, че съществува, но все още не е открита. От нея тръгвал синджир, който води до мястото, където е зарито имането, цитират преданието местните. Много от тях нееднократно са се опитвали да намерят умело скритото съкровище, но късметът не споходил никого. Други пък вярват, че жълтиците са прокълнати с тежки заклинания и дори не са помисляли да ги търсят. Късно вечер или рано сутрин по козите пътеки често се изкачват иманяри. Говори се, че около скалата са зарити златни сечива и инструменти.

Проклятието

„Казват, че съкровищата са защитени със заклинания. Едно от тях например е, че е заровено въже, което ще се превърне в змия и тя ще се появи, ако някой копае над имането. Често се говори и че който намери заровено злато, умира.

Най-вероятно тези, които някога са закопали богатствата си върху тях, са посипвали уранов прах, от който настъпва отравянето на иманярите“, разказва Чолаков. Според него имането край Шилнестия камък е много хитро заровено и може да бъде открито единствено със съвременни уреди. Местните се надяват несметното богатство да попадне в ръцете на археолозите, а не да стане плячка на иманярските нашествия.

„Всеки, който е посегнал на имането, е бил застигнат от нещастие. През 60-те години на миналия век трима приятели от съседното село Оряховец тръгнали да търсят златото и не след дълго всички починали.

Въпреки това не мисля, че страхът спира хората да търсят съкровището, но и досега то не може да бъде намерено“, допълва Черкезова. Кметството и читалището в Малка Арда смятат да включат Шилнестия камък в екопътека и да разказват на туристите легендите за заритото в околностите съкровище.

Местността не е проучвана от археолози

В местността край Шилнестия камък и до днес не са правени археологически разкопки, категоричен е археологът Никола Дамянов, който 36 години е бил директор на Смолянския исторически музей и е автор на археологическата карта на Средните Родопи. Той също е чувал легендата за несметното богатство на римския владетел, заровено край Кръстатица.

„Аз знам повече от 3000 паметници на културата в Смолянска област. Нашата планина е ранно заселена и никога не е обезлюдявана. За съжаление почти няма обект, който да не е пострадал от иманярско нашествие“, казва Дамянов. Според него иманярите боравят с много по-модерна техника от археолозите. „Най-голямата грешка бе допусната при управлението на министър-председателя Филип Димитров.

Тогава всички музеи в страната трябваше да дадем пълни списъци на археологическите паметници на културата заедно с координатите за местонахождението им, защото предстоеше възстановяване на поземлената собственост. Иманярите се снабдиха с тях и до ден днешен копаят наготово“, категоричен е археологът.

Той не изключва възможността археолози да консултират иманярите заради ниските заплати на научните работници. Живеещите около Шилнестия камък родопчани пък още чакат учените да изследват района и да потвърдят или да отрекат легендите, които се предават векове наред.

Сийка СУРКОВА