Миграционната нагласа към 2011 година нараства. Хипотетични желания за миграция имат все повече хора. 200 000 души посочват, че не искат да живеят повече в България.

Това сочат резултати от изследването „Българската диаспора в Западна Европа – трансгранична мобилност, национална идентичност и развитие" представи екип от статистици, социолози и икономисти от УНСС и Института за икономически изследвания към БАН. Ръководител на екипа е доц. Веселин Минчев – Институт за икономически изследвания на БАН.

Екипът провежда различни анкетни проучвания от 2000 година насам, като се опитва да поддържа методика на наблюдение на миграционните процеси. В това изследване се проучват емигрантите в Испания и Германия, за това как се организира българската диаспора на място, правят се също анкети в страната. Изследването в страната е приключено през месец април, а проучването на българските емигрантски общности в Испания и Германия ще продължи до средата на юни.

Данните са от работа на терен за периода 2007-2011 година. През 2007 година изследването е правено в рамките на мащабно проучване за Фонда на населението на ООН. Данните са доста интересни. Изследва се миграционният потенциал в България, завърналите се и потенциални мигранти.

През 2007 година се наблюдават високи нагласи за краткосрочна миграция, нагласите за постоянна миграция са слаби. 60 000 души са били с нагласа за преселване, като не повече от 10 % от тези хора са реализирали намеренията си.

„Ние вече сме член на ЕС и е нормално при разликата стандарта на живот българите а искат да живеят по-добре", изтъква изследователският екип.

България не привлича население, а по-скоро губи население. „Не сме конкурентноспособни. Германия, Англия и Испания привличат образовано и трудоспособно население, а ние не правим нищо в тази насока", изтъкна доц. д-р Веселин Минчев – ръководител на изследователския екип.

Изследването констатира, че миграционната нагласа към 2011 година нараства. Хипотетични желания за миграция имат повече хора. Сред предпочитаните дестинации през 2011 година са Германия и Англия, а през 2007 година това са били Испания и Гърция. След 2007 година дестинации като Турция и Белгия като предпочитани за миграция отпадат.

Екипът изследва факторите, които сдържат и факторите, които подтикват към емиграция. Преобладават икономическите причини за временна миграция. Семейните причини и амбицията за професионална реализация отстъпват по-назад може би заради загуба на някои илюзии след членството ни в ЕС

На предложен вариант за отговор на въпроса за причината на миграция „Просто не желая да живея повече в България" в абсолютни цифри това важи за 200 000 души. Това е една от лошите новини на изследването. Това е едно връщане към 2001 година, когато данните на подобен въпрос са в същия порядък.

Изследването констатира, че към 2007 година над 10 % от домакинствата имат членове, работещи зад граница.

През 2011 година броят на тези домакинства е нараснал. Към 2011 година броят на завърнали се емигранти в резултат на кризата е около 450 000 души. Текущите мигранти са около 650 000 души. В същото време се установява, че средномесечният доход на българската миграция нараства. Нараства средногодишната сума на спестяванията на българските мигранти зад граница. Ежегодните спестявания на този тип мигранти не е по-малко от годишните парични трансфери към страната.

Изследването констатира, че нараства продължителността на престоя в страната при завърналите се мигранти.

От мигрантите, които са се завърнали, около 47 % са се върнали в страната по семейни или здравословни причини; около 40 в резултат на кризата, а около 20 % са се завърнали временно и търсят опции за връщане обратно.

Българските мигранти посочват, че отношението на местните хора към тях е било коректно. Завърналите се мигранти не се оплакват от отношението на местните жители в страните, за които става въпрос.

Другият изследван въпрос е организирането на българската диаспора в двете страни, които са взети за база на проучването. Прави впечатление, че преобладават срещи в българските заведения. Диаспората не е особено активна по отношение на организиране на форуми и религиозни чествания.

На въпрос дали се интересуват от събитията в страната една пета от тях не проявяват интерес. По-активен интерес към случващото се в страната проявяват хората на средна възраст между 35 и 50 години.

През годините се проследява и въпрос, който дава представа за нагласата на нашето общество към миграцията. Установява се, че за последните 10 години общедтвото е станало по-толерантно към възможността да се търси реализация извън страната.

На въпрос дали очакват тенденцията на нежелание да се живее в България да се задълбочи изследователският екип посочва, че тази тенденция не е свързана само с икономическата ситуация.

Макар че този въпрос е обект на друго изследване – за семейните модели и миграцията, изследователите посочиха, че миграцията в резултат на смесени бракове е малка. Според тях смесените бракове, смесените съжителства са много важни, но те не са основният модел на миграция. Смесените семейства са малко. Любопитна е обаче една констатация в тази насока – като се погледнат регистрите на обредните домове в София, прави впечталение, че близо половината от сключваните бракове са смесени.

Малко са миграциите заради встъпване в брак или партньорство. Може би преди 10 години тази тенденция е била по-силно изразена, но сега не е така.

Точният брой на текущата миграция трудни може да се установи точно. Това изследване ни връща до 2006 година. Текущите мигранти са 200 000 души и цифрата може да изглежда твърде малка, но става въпрос за домакинства, чиито семейства са тук. Изцялжо преселилите се домакинства са извън обхвата на това изследване. Извадката е представителна. Данните от изследването на терен в Испания и Германия ще бъдат представени в края на юни.

В Испания в момента има около 170-180 000 български мигранти, а инвестициите в недвижима собственост на българската диаспора до днес са в размер на 2 милиарда евро. На 25 юни 2011 година в Мадрид ще се състои събор на българските мигранти. Българската диаспора в Мадрид издава и вестник „Нова дума". От вестника обаче са обидени на премиера Бойко Борисов, който при последното си посещение в Испания не е дал интервю за вестника. Интересно е, че в българските асоциации в Мадрид се включват и много емигранти от Македония.

Българската мигрантска общност в Испания е девета. На първо място са румънските мигранти.