Основните щети идват от т. нар. проблемни мечки – индивиди, скъсили дистанцията с човека, които редовно нанасят щети върху собствеността на хора (пчелини, домашни животни) и при които рискът от злополуки с хора е най-висок

Щетите и рискът от злополуки с мечки не са директно свързани с числеността им, посочват в свое становище на Сдружение за дива природа "Балкани, пише "Vesyti.bg.

Експертите от неправителствената организация (НПО) работят от 2004 г. досега за намиране на баланс между сигурността и поминъка на хората, и опазването на кафявата мечка в България – поставят ДжиПиЕс нашийници и изучават поведението на вида.

Обезпокоени сме от постоянно тиражираните в медиите мнения за нарастващата популация на мечките и връзката между числеността и броя злополуки, посочват от екоорганизацията, цитирайки медийни заглавия.

В становището се посочва, че повечето заключения за ръст в числеността на мечките, не са основани на проучвания или официални данни, а са плод на субективни мнения, случайни срещи с мечки в гората или регистрирани щети.

Основните щети идват от т. нар. проблемни мечки – индивиди, скъсили дистанцията с човека, които редовно нанасят щети върху собствеността на хора (пчелини, домашни животни) и при които рискът от злополуки с хора е най-висок.

Проучвания в Швеция показват, че основно щетите се нанасят от млади индивиди, които са избутвани в периферията от по-възрастни мечки. Това се потвърждава и от анализ на РИОСВ-Смолян, където по-голяма част от мечките, нанесли щети, са 2-3-годишни.

Според екосдружението е нужно сътрудничество между институциите и заинтересованите страни – животновъди, ловни сдружения, НПО и ревизия на Плана за действие за мечката в България.