Решението за евентуалния прием на България в Шенген остава най-рано за есента. Тогава ще бъде направен повторен опит той да бъде внесен в Съвета на ЕС, където страните по безвизовото споразумение трябва да го гласуват единодушно.

Унгарското председателство на ЕС призна, че не успяло да убеди всички членки на Шенген да допуснат България и Румъния в съюза.

Въпреки това, ако стане чудо и в четвъртък вътрешните министри успеят да постигнат единодушие, лидерите ще могат да решат въпроса още на срещата на върха на 23 и 24 юни. Шансовете за това обаче са минимални.

Министърът по европейските въпроси на Унгария Енико Гьори, която участва в дебата по шенгенското членство в Европейския парламент тази вечер, посъветва София да си стиска палци за положителен доклад за борбата с корупцията и организираната престъпност през юли.

Положителен доклад щял много да й помогне за членството в Шенген.

Гьори старателно избягваше да спомене дали ЕС ще се ангажира с дата за членството или ще се приеме отворено решение, без срок за влизане.

“Да, България и Румъния са направили много да изпълнят техническите критерии, но членството не е само въпрос на оценка, а и на доверие. Това доверие в момента не съществува и трябва да се работи още то да се заслужи”, бе критичната оценка на комисаря за вътрешните работи на ЕС Сесилия Малмстрьом пред евродепутатите.

Тя посочи, че корупция има не само в България и Румъния и че двете държави трябва да получат признание за усилията, които са положили. Според нея страните членки трябва да кажат точно какво искат от държавите, за да може да се отприщи процесът на приемане в Шенген.

Евродепутатите също показаха, че съгласие липсва. Те ще гласуват утре за членството на България и Румъния и макар, че резултатът от вота не е решаващ, той ще е послание към правителствата, които имат последната дума.

Ако се съди по мнението им, София и Букурещ може никога да не видят как се вдига шенгенската бариера. Дебатът в Европарламента показа сериозни страхове от високата корупция, от нахлуване на турско-албанската мафия, на организирани престъпни групи, на трафиканти на хора, на незаконни имигранти и на тълпи роми.

Както се изрази британският депутат Герард Батен от крайно дясната група “Европа на свободата и демокрацията”, “900 хиляди роми само чакат да емигрират, за да се възползват от британските социални придобивки и политиците ще разберат какво ги очаква, едва когато ги видят пред домовете си”.

Според италианския му колега Марио Борезио българските граници са като надупчено сирене, през което в ЕС ще нахлуят още имигранти.

Холанският депутат Даниел Ван Дер Стоеп заяви, че България и Румъния не са достойни за Шенген заради корумпираните си митничари, и никога няма да бъдат.

Българските евродепутати: Страховете са неоснователни

Надежда Нейнски, която беше външен министър, когато паднаха шенгенските визи припомни, че и тогава е имало подобни страхове, но европейските политици са поели риска, а опасенията са се оказали неоправдани.

Българските и румънски евродепутати ревностно защитаваха бързото членство, подкрепяни от колеги от новите страни.

“Ще съм много по-спокоен, ако средиземноморската граница на ЕС се пази толкова добре, колкото черноморската”, възкликна Андрей Ковачев от ГЕРБ.

Илиана Йотова от БСП настоя България и Румъния да не се правят боксова круша за нерешени вътрешни проблеми на други страни, а Ивайло Калфин апелира да се даде възможност на държавите да докажат, че могат да пазят външните граници на съюза.

Четирите основни групи в Европарламента – християндемократи, социалисти, либерали и зелени, са дали указания да се гласува “за”, но като цяло настроенията са за вот по съвест.

Докладчикът на парламента Карлуш Коельо призова депутатите да се държат като възрастни и да мислят разумно, но със сигурност може да се прогнозира, че вотът в сряда ще е силно оспорван.