На 21 януари се отдава почит на хората, допринесли за развитието на родилната помощ в България. Чества се официално от 1951 г. на Бабинден, но тогава дата е 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред (но Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара – на 8 януари и на 21 януари, който от 1951 г. се празнува по гражданския календар и като Ден на родилната помощ.

На Бабинден се почитат бабите-акушерки, които са помагали на жените да родят. Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова бяла кърпа. В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи и пари.

Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното – с паричка, вързана на червен конец.

После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

Всяка благодарна майка е носела питка, варена кокошка, червено вино и ракия, завити в червена кърпа.

Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене – тоест насилствено завеждане на бабата на реката, за да я окъпят жените, на които е бабувала. След това във водата се изкъпвали и раждалите жени.

Честит празник на всички акушери, гинеколози!