Позиция на АЕЖ по повод обвиненията срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз

 Позиция на АЕЖ по повод обвиненията срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз

Да се обвиняват експерти заради изразени становища е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии.

Асоциацията на европейските журналисти – България изразява възмущението си и алармира, че за първи път официален представител на професионална гилдия /проф. Асена Стоименова, председател на Българския фармацевтичен съюз/ е обвинен за участието си в интервюта, тоест заради медийни изяви, в които тя изнася информация от безспорен обществен интерес, а именно – възможни проблеми в снабдяването с определени медикаменти в условията на пандемия и затруднения в производството и доставките.

Според прокуратурата проф. Стоименова е обвинена заради нейни “твърдения, будещи неоснователна тревога у гражданите”. Както посочихме в предишна наша позиция, чл. 326 от Наказателния кодекс няма подобен обхват и това прави обвинението най-малкото неиздържано от законова гледна точка.

Прави впечатление, че прокуратурата се опитва да използва този текст от Наказателния кодекс като бухалка, с която по неясни критерии да преследва критици на властта. Всеки, който посочи какъвто и да било проблем, би могъл да попадне под нейните удари със същия мотив – “буди неоснователна тревога” у гражданите.

Абсолютно недопустимо е и налагането на гаранция в такъв огромен размер от 20 000 лв. Подобни мерки заради изказване по експертна тема по съществото си имат репресивен характер и целят “да накажат” този, който се е осмелил да изкаже собственото си мнение, което може да се разминава с основната властова линия. Те имат “смразяващ ефект” не само към експертите, които в бъдеще могат да изкажат критика, но и към журналистите и медиите.

Във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова, прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните споделиха пред нас, че са били питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях. Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот – това е и смисълът им – да се предприемат съответните превантивни мерки.

Напомняме, че фактът, че се намираме в извънредно положение, не ограничава всички права на гражданите. Например свободата на мисълта е право, което не може да бъде ограничавано при никакви обстоятелства, а правото на изразяване на мнение може да бъде ограничавано само на законово основание и ако съществува легитимна причина това да се случи.

Ограничаването на свободата на изразяване на мнение не е ефективна мярка и изобщо няма отношение към спирането на разпространението на заразно заболяване. Затова в момента такова ограничаване е недопустимо и ако българските власти го допуснат, това би могло да доведе до редица дела в национални съдилища и в Европейския съд по правата на човека. И би имало много лош ефект върху международния образ на страната.

Неслучайно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта си от 31 март 2020 г. предупреди, че извънредните мерки не могат да бъдат за сметка на международните договори и зачитането на фундаменталните принципи и права. Тя каза, че “демокрацията не може да функционира без свободни и независими медии”.

Преследването на експерти и на хора, изнасящи информация в медиите за реални проблеми, е цензура и създава условия за автоцензура. То ни връща едновременно към 1984 на Оруел и към 1986 г. на Чернобил и действията на тогавашната комунистическа власт за скриване на истината от населението – действия, довели до огромни щети за живота и здравето на милиони.

Затова се обръщаме пряко към главния прокурор Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди.

Напомняме на прокуратурата, че вместо да обвинява хора заради медийните им изяви, би могла да положи повече усилия за разкриване на истински престъпления – като побоя над журналиста Слави Ангелов. След няколко дни ще се навърши месец от ужасяващото престъпление в центъра на София, а все още нито извършителите, нито поръчителят са разкрити и задържани.

Вирни се горе