Половината гимназисти не разбират какво четат

Половината гимназисти не разбират какво четат

Почти всеки втори български деветокласник не разбира какво чете. Данните са от международния анализа PISA за нивото на образованието в 65 държави, представен официално в просветното министерство вчера. В проучването са участвали 4500 наши ученици от 179 училища между 15 и 16 години – възрастта, след което продължаването на образованието не е задължително.

41% от учениците са под критичния праг на четивна грамотност, съобщи националният координатор на изследването Светла Петрова. Тя подчерта, че понятието „неграмотност” не трябва да се тълкува в стандартния смисъл като неумение да се чете и пише. Неграмотността в случая се използва като

прочитане, но без в съзнанието да остане никаква

следа от определен текст, таблица, графика или карта. На практика означава, че всеки втори ученик не разбира какво чете и не знае как да използва информацията. Едва 24 на сто е стандартното ниво на ученици под критичната линия за всички държави.

България изостава значително и по индикатора, измерващ най-интелигентните деца. Едва 2,8 на сто от петнайсетгодишните са достигнали до най-високото ниво на владеене и разбиране на непознат текст или графика, като средната норма за всички страни е почти три пъти по-висока – 7,5%.

В окончателното класиране по четене България се нарежда на 46-о място от 65 държави

с общ резултат от 429 точки по системата на PISA. На нашето ниво са страни като Сърбия, Румъния, Тринидад и Тобаго, Мексико и Уругвай. Първенци в класирането са учениците в 18-милионния град Шанхай в Китай, постигнали 556 точки. След тях се нареждат гимназистите в Корея, Финландия, Хонконг-Китай, Сингапур, Канада и Нова Зеландия.

В международното изследване една четвърт от българските ученици са се „похвалили”, че

четенето на книги за тях е празна загуба на време

посочиха организаторите на проекта у нас. Значително по-малко са тийнейджърите, които възприемат четенето като удоволствие. 480 от общо 4500 български ученици са посочили, че четат повече от 2 часа за удоволствие.

Над 60% от запитаните са отговорили, че любимото им занимание е да прелистват списания. Всеки втори е посочил, че обръща внимание и на вестниците. Едва 30 на сто обаче четат художествена и научна литература.

В изследването учениците са попитали и

колко книги са събрани в домашната библиотека

Всеки пети не е могъл да се сети за повече от десет книги вкъщи. Най-голям процент от семействата разполагат с между 26 и 100 тома по рафтовете. „Съвсем логичен е въпросът, дали поколението не израства без книги”, отбеляза координаторът на проекта Светла Петрова.

Статистиката показва, че от образованието и професионалния статут на родителите зависи до голяма степен дали детето ще се справя добре в училище. Според експертите децата възпроизвеждат модела на родителите си и колкото по-образовани са те, толкова по-голям шанс имат и учениците да се справят добре в училище. Освен това майките много повече помагали за научаването на уроците за разлика от бащите, сочи статистиката.

Вирни се горе