Лазаровден е празник с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден. В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети с възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Месията се връща и възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековните писания Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г. В българската народна традиция Лазаровден или “Лазарица”, “Лазарова събота” е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

На този ден групи от по 6-7 момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богат урожай от раззеленилото се жито.