Отбелязваме 164 години от рождението на Христо Ботев

Отбелязваме 164 години от рождението на Христо Ботев

В редица градове днес ще има тържества по повод годишнината на поета революционер и борец за национална свобода.

Днес се навършват 164 години от рождението на поета революционер Христо Ботев.

С Ботеви песни и стихове НЧ „Христо Ботев – 1871” Смолян отбелязва годишнината от рождението на поета. От 12.30ч. на площад „Свобода” смесеният хор на читалището ще изпълни Ботеви песни, а актьора Румен Бечев ще рецитира стихове от поета-революционер. На тържеството ще бъдат поднесени венци, а 101-ви Алпийски батальон ще отдаде почетен караул в чест на Христо Ботев.

Годишнината ще бъде, разбира се, тържествено отбелязана и в Калофер – родното място на поета. В 11.00 часа започва митинг-поклонение пред паметника на Ботев в града. Ще бъде произнесено слово за революционера и поета, ще бъде положен “Гирлянд на славата” пред Мемориалния комплекс “Христо Ботев”.

Българският национален герой, революционер, поет и публицист Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. – стар стил в гр. Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.

През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Запознава се с руската литература и се свързва с руските революционни среди. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, защото научава, че баща му се е разболял. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си”. Тук обаче не се задържа дълго.

През 1867 г. пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора". През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване". Четата се разпада и не преминава Дунава. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти". През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”. През юли същата година се жени за Венета, като техен кум става Георги Странски. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България".

Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой. Привечер след сражението куршум Ботев е пронизан от куршум и умира. Това се случва в подножието на връх Околчица във Врачанския балкан.

Вирни се горе