НСТС прие пакета от спешни социални мерки за най-нуждаещите се

	НСТС прие пакета от спешни социални мерки за най-нуждаещите се

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) прие пакета от спешни социални мерки за най-нуждаещите се на редовно заседание вчера. В началото на дискусията вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова обяви, че заседанието има кворум и решенията му са легитимни. „Работната група с участието на социалните партньори постигна консенсус за пакета от мерки, който да бъде предложен за разпределението на малко повече от 41 млн. лева”, уточни тя.

„Националнопредставените работодателски организации изразяват пълна подкрепа на договореното в работната група. Не сме против средствата в бюджета, заделени за тези цели, да стигнат до най-уязвимите слоеве от населението”, заяви председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов от името на четирите работодателски организации – членове на НСТС. „Продължаваме да показваме социална ангажираност към всички мерки, които съдействат за преодоляване на икономическата криза”, добави той.

След това изявление работодателските организации връчиха на вицепремиера Костадинова декларация, с която изразяват несъгласие с приетите промени в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Работодателите заявиха, че в знак на протест прекратяват участието си в НСТС и напуснаха заседанието, съобщиха от пресцентъра на социалното министерство.

Вицепремиерът Костадинова представи приетите от работната група мерки в социалната и икономическата сфера. Те са насочени към програми за заетост и за изплащане на обезщетения и подпомагане на най-бедните домакинства.

Предложението на работната група предвижда 30 617 604 лв. да бъдат отделени за заетост и 10,5 млн. лв. за подпомагане.

С допълнителните средства за заетост ще се осигурят субсидирани работни места за нови 15 930 безработни лица от уязвимите групи на пазара на труда (безработни младежи до 29 години, безработни с трайни увреждания, безработни родители на деца до 5-годишна възраст, продължително безработни и др.).

За Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост” за субсидирана заетост на продължително безработни лица са осигурени допълнително 12.4 млн. лв. Тези средства ще осигурят заетост на допълнително 7500 безработни за 6 месеца при 6-часов работен ден.

По Националната програма „Нова възможност за заетост” с допълнителен ресурс от 4.3 млн. лв. ще бъде осигурена заетост за 2000 освободени лица в резултат от закриване на работни места.

За Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания са осигурени допълнителни средства от 1.8 млн. лв. за заетост на 600 безработни с трайни увреждания.

По Националната програма „Асистенти на хора с увреждания” с допълнителния финансов ресурс ще бъдат назначени още 650 лични асистенти, за което са необходими 1.2 млн. лв.

По насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта ще бъде осигурена заетост на 200 безработни лица с трайни увреждания в частния сектор, за което са осигурени допълнително средства в размер на 563 788 лв. Ще бъдат предоставени допълнително средства за субсидирана заетостта на 110 самотни родители с деца до 3-годишна възраст и на 120 безработни майки с деца от 3 до 5 години.

Работодателите – микропредприятия ще бъдат подпомогнати чрез осигуряване на субсидия за първите 5 разкрити работни места, за което са осигурени допълнително 231 000 лв.

По отношение на пасивните мерки в първия пакет за най-нуждаещите се влизат еднократна помощ в размер на 65,72 лв. за лицата и семействата, които са получили отказ от помощ за отопление поради превишаване на диференцирания минимален доход с до 10 лв. Право на такава помощ ще имат и лица, които не са подали молби, но отговарят на тези условията. Еднократна помощ в размер на 50 лв. ще получат децата с увреждания. Държавата ще финансира също социалните трапезарии за периода май-декември 2013 г.

Работната група предложи да бъдат подпомогнати с 50 лв. еднократно всички майки, които през февруари т.г. са отглеждали деца на възраст между 1 и 2 години. Финансовият министър Калин Христов предложи за тази група да се въведе подоходен критерий и допълнителни пари да получат само тези майки, които наистина се нуждаят от тях.

„Идеята е от тези помощи да се възползват родителите с доходи до 350 лв., каквато е границата за изплащане на детски надбавки. При излишък на средства от тази група те ще бъдат разпределени към останалите мерки от пакета”, увери вицепремиерът Костадинова. Тези помощи ще бъдат определени като целеви, за да се избегне процедурата по подаване на молби и ненужно забавяне.

„Даваме си сметка за ограничените възможности за бюджета, но с първия пакет трябваше да се подкрепят повече социални групи”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Ако има втори пакет от мерки, трябва да бъдат включени и пенсионерите с минимална пенсия и безработните с право на минимално обезщетение, смятат от КНСБ.

Президентът на Конфедерацията на труда „Подкрепа” д-р Константин Тренчев съобщи, че синдикатът приема пакета от спешни мерки. Той акцентира върху бъдещата работа на НСТС за изчистване на методиката по формирането на минималната работна заплата. КТ „Подкрепа” предлага и преразглеждане на процедурата по отпускане на енергийни помощи. „Чрез приетите днес мерки помагаме на най-нуждаещите се, но трябва да се мисли и за дългосрочно решаване на проблемите им”, подчерта Константин Тренчев.

Министърът на финансите Калин Христов припомни, че единственият начин за допълнителни средства е чрез преразпределение на тези от бюджета. Той подчерта, че към момента няма сигнали за по-висок растеж на икономиката. „Няма нужда да се залагат предварително очаквания, когато те не могат да се изпълнят”, отговори финансовият министър на искането на КНСБ за отпускане допълнителни средства в подкрепа на най-уязвимите.

Синдикатите поставиха отново въпроса за увеличение на минималната работна заплата и изработването на механизъм за определянето й. „Позицията на правителството за бъдещо увеличение на минималната работна заплата е неутрална”, отговори вицепремиерът Костадинова. За това е необходим консенсус между работодателите и синдикатите. Тя уточни, че МТСП е готово да обсъди със социалните партньори механизъм за определяне на минималната работна заплата, допълниха от министерството.

Вирни се горе