Начало на църковната нова година

Начало на църковната нова година

Начало на църковната нова година. Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни и благочестиви християни. Детските и юношеските години прекарва като пастир на чужди стада. На 18-годишна възраст постъпва в манастир и не след дълго се усамотява в една трудно достъпна пещера. Заживява като пустинник и се отдава на пост и молитви. Благ и смирен, той се плашел от човешките похвали, отклонявал ги от себе си, за да не се възгордее. Решил да изгради стълп – кула, и там, на върха в тясна килия да живее, та посетителите да не го смущават, да остане сам в смирението си. Колкото повече поклонници идвали и искали да го видят, толкова по-високи стълпове издигал. Към неговия стълп идвали богати и бедни, силни, слаби, учени и неуки за съвест и утеха, които поучавал на закона Господен, молел се за болните и те получавали изцеление. Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Затова е наречен Стълпник. През 460 г. на 103-годишна възраст блажено умира. Свети Симеон Стълпник е почитан от народа като покровител на земеделието. На този ден църквата почита на неговата майка св. Марта. Първият Вселенски събор в Никея (325) определя 1 септември като начало на църковната Нова година. Вярва се, че това е дан на светците, че на него Господ опрощава греховете на покаялите се от сърце грешници. В много краища на традиционно земеделска България за начало на новата година смятали Симеоновден – 1 септември, когато започват есенната оран и сеитба.

Вирни се горе