На 14 юни 1923 г. е убит земеделският лидер Александър Стамболийски от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). Александър Стамболийски е виден български политик, водач на Българския земеделски народен съюз. Роден е на 1 март 1879 г. в пазарджишкото село Славовица. Ученик е на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. През 1899 г. участва в учредителния конгрес на БЗС. Изготвената от него програма през 1905 г. го превръща във фактически водач на БЗНС, през 1919 г. е автор на втората програма.

Включен е в състава на българската делегация, която през юли 1919 г. заминава за Франция и участва в работата на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. Подписва Ньойския мирен договор 1919 г. На 7 октомври 1919 г. Стамболийски е назначен за министър-председател на съставеното от БЗНС, Народната и Прогресивнолибералната партия коалиционно правителство (до май 1920 г.). Едновременно с това е министър на войната и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

От 22 май 1920 г. до 9 юни 1923 г. е министър-председател на самостоятелното земеделско правителство. В него е и министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на войната. В края на 1920 г. и началото на 1921 г. предприема 100-дневна обиколка из Европа. Взема участие в работата на конференциите в Генуа (1922 г.) и Лозана (1922-1923 г.). На 9 юни 1923 година при преврат на Военния съюз е свалено земеделското правителство на Александър Стамболийски. След преврата е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ).