Как да подкупим небесния часовникар

Вътрешните механизми

Общоизвестно е, че всеки – човек, животно и растение – живее съобразно своите биологични ритми, или както е прието да се казва – според биологичния си часовник. Организмът се нуждае от него, за да се адаптира към условията на външната среда. Така през пролетта и лятото, когато продължителността на деня се увеличава, спим по-малко, а през зимата и есента ни се спи малко повече. С биологичния часовник се “съобразяват” около триста процеса в организма ни. Но и той като всеки друг може да се “счупи”, да започне да избързва или да изостава, да спре напълно и дори да тръгне назад. Тогава в човешкия организъм стават странни неща. Едни се подмладяват с всеки изминал ден, а други остаряват пред очите ни и гаснат, преди да са успели да изживеят половината от живота си.

Стресът е обвиняемият

Зла шега си изиграла природата с немкинята Аманда Райденаур – върху застаряващото тяло на 90-годишната жена се мъдри глава на тийнейджърка със стегната копринена кожа. Лекарите я изследвали много дълго и потвърдили правдивостта на думите й – тя никога не е прибягвала до услугите на пластични хирурзи, а лицето й се е запазило така по естествен начин. С какво се обяснява подобен феномен? От какво е предизвикано “такова разминаване” в организма? Защо изведнъж биологичният ни часовник се разваля? Учените са открили, че през първите дни от живота си новороденото живее в 25-часов ритъм и едва след известно време се пренастройва на 24-часов. Тоест, едва родило се, малкото човече е подложено на огромен стрес – в “неговото” денонощие не достига цял час!

Именно с този стрес се обяснява възникващата по-късно (за щастие крайно рядко) много тежка и неизлечима болест прогерия. Тя се изразява в това, че обикновеното, нормално развиващо се дете в един съвсем не прекрасен ден започва стремително да старее. Съвременната наука не е в състояние да спре този процес. В света са регистрирани около 50 подобни случая и всички обикновено приключват трагично. За 10-15 години живот човекът се превръща в развалина и умира, преди да е навършил 30.

Истината за изгубеното време

Живялата през миналия век французойка Луиза Раваляк на пет години изведнъж започнала бурно да се развива и на 8 се оформила като възрастна жена. На всичкото отгоре забременяла и родила здраво дете. На 16 години вече била майка на три деца, но изглеждала по-възрастна от собствената си майка. Починала на 25, а видът й бил като на стогодишна старица. Маджарският крал Людвих ІІ пък не достигнал дори тази възраст. На 9 години той вече бил обезчестил всички девици и бил правил секс с всички придворни дами, спечелвайки си име на голям любовник. На 13 вече имал гъста брада, мустаци и подагра. На 15 негово величество се оженил, на 16 станал щастлив баща на законен наследник (незаконните към този момент според слуховете вече били към двадесетина). Но не се радвал дълго на този красив живот, защото след няколко години оплешивял, надебелял, опадали му зъбите и загубил интерес към жените. Скоро, ненавършил дори 20, той оставил кралицата вдовица.

Средството на Макропулос

През цялата си история човечеството е търсело възможност да удължи младостта и живота, предлагани са стотици рецепти, но нищо не е довело до реален резултат. Вярата в чудото обаче не е секнала. И ето че в края на ХХ век отново заблещука надежда – на Запад плъзнаха слухове за съществуването на чудодейна хипноза – разсрочена или хроногенна. Казват, че тя е в състояние да върне младостта и да продължи живота до 200 години и дори повече. Същността на метода се изразява в това, че хипнотизаторът, след като потопи човека в дълбок сън, забавя хода на биологичния му часовник.

Независимо от изключително високата стойност на сеансите и забраната от страна на властите за извършването им броят на клиентите, които посещават “чудодейците”, е огромен. Особено много търсят услугите им, разбира се, холивудските звезди. Един от тях е Ричард Райт. За да плати за сеансите по подмладяването си, той се разделил с половината си състояние. Не минали и десет години обаче и той подал жалба в съда срещу английските хипнотизатори. Оказало се, че вместо желаната младост и дълголетие той се е сдобил първо с атрофия, а след това и с пълен паралич на ръката. Не успял да постигне справедливост – сеансите били провеждани нелегално и нямало никакви реални улики – Райт се самоубил и така вместо обещаните 200 години живял само 54. Тази трагична кончина предизвика лавина от подобни жалби в съда. Повече от сто пострадали от хроногенна хипноза искат наказание за шарлатаните. На един от “лекуваните” е открит рак, при друг различни органи излизат от строя, а трети започва стремително да старее.

Старите новини за най-важното

От какво зависи правилната работа на биологичния ни часовник? За съжаление учените и досега не могат да разберат това. Някои твърдят, че “биологичен часовник” е условен термин за способността на живия организъм да се ориентира във времето, който го настройва в съответствие със строгата периодичност на протичащите в клетките процеси.

В резултат на различни изследвания е установено, че до проблеми с този механизъм водят безсънието, стресът, лошите екологични условия, пушенето и алкохолът. Опитите на американски учени показали, че ако бременните плъхове се пристрастят към алкохолни напитки, потомството им е с шестчасово “отклонение” от нормалния денонощен режим и скоро загива до крак.

Но опитите да се върне времето назад не са прекратени. Според една от най-модерните методики – така наречената хронодиета – трябва да се храните в строго определени часове, според индивидуалния си вътрешен часовник. Други теории твърдят, че основният акцент трябва да се постави върху количеството и качеството на съня. Защото недостигът му, както и честите нощни събуждания са в състояние да докарат проблеми в работата на нашия биоритъм и до бързо остаряване и изтощение на организма. Кой би спорил с това?

Отчет и контрол

А можем ли да разберем в какво състояние е нашият биологичен часовник, колко правилно отмеря времето, не ни ли заплашва опасност да спре или да ни създаде сериозни неприятности? Можем, твърдят учените. Смята се, че хората, при които “индивидуалната минута” се състои от 64 и повече секунди, са прекрасно адаптирани към околната среда, отличават се със завидно здраве и са дълголетници. А онези, при които този показател е по-нисък от 45 секунди, трябва сериозно да се замислят – за времето и за себе си.

Можете да изчислите “индивидуалната си минута” по много прост начин. Достатъчно е да пуснете стрелката на секундомера и, без да я гледате, да преброите до 60. Показаното след това време е вашата “индивидуална минута”.

Разбира се, за да са реалистични данните от този експеримент, трябва да го направите няколко пъти през равни интервали от време. Така ще получите средноаритметично и показателят ще е по-точен. Освен това по пътя на експеримента можете да определите какво е добро и какво лошо за вас. Когато сте в градския транспорт или след скандал, измерете своята “индивидуална минута” – ако е 40 секунди, значи нещата вървят на зле. Прочели сте интересна статия в любимия си вестник и резултатът ви след това се е оказал 70! Прекрасно! По този начин може би ще се научите да регулирате и “ремонтирате” своите “биологични пътечки”, за да живеете по-дълго, за да сте по-здрави и по-млади и в прекрасна форма. Какво пък, може би си струва да опитаме!