На 11 (23 нов стил) август 1877 г. е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. Боевете, разиграли се на най-високите точки на Шипченския проход са известни още под името Шипченска епопея.

От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска – без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Движението на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. Предвижданията им са, че армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара планина през Твърдишкия проход, се оказват погрешни.

На 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления “са крайно необходими”. Но ген. Ф. Ф. Радецки, който е разположен на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).

На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.

Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август – още призори турските войски откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 часа получават подкрепление, но към обяд всички атаки са отбити, а положението е критично. Патроните и снарядите са на привършване. Според изворите, към 17 ч. е най-критичният момент от героична епопея на Шипка. По скатовете лежат труповете на над 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща мюсюлманите, когато срещу тях полетяват и трупове.

По това време пристига и помощ – ген. Радецки с две сотни казаци и взвод планинска артилерия.

Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.

По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като “Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.