Европейски избори 2019 г.: електорат от млади и проевропейски настроени хора с ясни очаквания

Европейски избори 2019 г.: електорат от млади и проевропейски настроени хора с ясни очаквания

Европейският парламент публикува първите резултати от проучване на Евробарометър, проведено след изборите през май.

Значителен ръст на гласувалите млади хора с проевропейско мислене на отминалите европейските избори показва задълбочено проучване на Евробарометър във всички 28 държави членки. Проучването е проведено в седмиците след изборите и в него взеха участие близо 28 000 граждани от целия ЕС, които отговориха на въпроси относно участието си в европейските избори и темите, които ги мотивираха да гласуват.

Първите резултати от проучването на Евробарометър, публикуванo от Европейския парламент, показват, че подкрепата на гражданите за Европейския съюз запазва най-високото си равнище от 1983 г. насам: 68% от респондентите (+1 процентен пункт в сравнение с февруари / март 2019 г.) казват, че тяхната страна е спечелила от членството си в ЕС.

Гласът ми е от значение

Още по-важно за демократичната легитимност на ЕС е рязкото нарастване на броя на европейските граждани, които смятат, че „гласът им е от значение в ЕС“: 56% от респондентите споделят това виждане. Този резултат е със 7 процентни пункта по-висок от март 2019 г. и е най-високият резултат откакто въпросът е бил зададен за първи път през 2002 г.

Общата избирателна активност на европейските избори през 2019 г. се е увеличила с 8 пункта до 50,6%, което води до най-високото участие в европейски избори от 1994 г. насам, както и до обръщане на тенденцията на намаляване на избирателната активност на европейските избори за пръв път от 1979 г. насам. Най-значително увеличение на участието е регистрирано в Полша (+ 22 п.п.), Румъния (+ 19 п.п.), Испания (+ 17 п.п.), Австрия (+ 15 п.п.) и Унгария (+ 14 п.п.).

Участието на младите хора нарасна с 50%

Резултатите от проучването сочат, че именно младите хора в Европа са довели до повишаване на избирателната активност: 42% от 16/18-24-годишните респонденти споделят, че са гласували на европейските избори, което означава, че участието на младите хора се е увеличило с 50% в сравнение с избирателна активност от само 28% при младежите през 2014 г. Силно се е повишила и избирателната активност във възрастовата група 25-39 години, където тя е нараснала с 12 процентни пункта от 35% на 47%. Избирателната активност сред младите и тези, гласували за пръв път, надвишава всеки друг ръст на избирателна активност за други възрастови групи.

Гласуването като граждански дълг, като проевропейска подкрепа и защото нещата могат да се променят

Сред причините да гласуват на европейските избори през 2019 г. , 52% от избирателите посочват гражданския дълг като основна причина – това представлява увеличение от 11 процентни пункта в сравнение с 2014 г. В сравнение с последните европейски избори през 2014 г. значително повече граждани също са гласували, защото подкрепят ЕС (25%, +11 процентни пункта), или защото смятат, че могат да променят нещата чрез гласуване (18%, +6 процентни пункта).

В 27 държави членки гражданите гласуваха главно, защото видяха това като свой граждански дълг. Във всички 28 държави членки повече респонденти отколкото през 2014 г. гласуваха, защото подкрепят ЕС и обявиха, че тази подкрепа е основната им мотивация за гласуване. Германия (39%, + 14пп), Ирландия (27%, + 15пп), Италия (23%, + 14пп) и Испания (23%, + 15пп) показаха най-голямо увеличение свързанo с тази причина.

Поучването на Евробарометър след изборите също разгледа темите, които накараха гражданите да гласуват на последните избори за Европейски парламент. Най-важните теми, които повлияха на решението на гражданите, бяха икономиката и растежа (44%), климатичните изменения (37%), както и правата на човека и демокрацията (37%). Със своите 36% „начинът, по който ЕС трябва да работи в бъдеще“, се появи също като един от основните мотиви на гражданите да гласуват. В 16 страни респондентите посочиха икономиката и растежа като най-важен въпрос при гласуването си, докато гражданите в осем държави назоваха климатичните изменения като основна тема за тях.

„Икономическата реформа, климатичните изменения, бъдещето на ЕС и защитата на правата на човека: всичко това са ключови въпроси за Европейския парламент. Тук сме оставили своя отпечатък през последните години и тук ще продължим да бъдем силни защитници на очакванията на нашите граждани ”, каза председателят на ЕП Давид Сасоли.

Изследването на Европейския парламент след изборите бе проведено като проучване на Евробарометър 91.5. 27,464 респонденти са интервюирани лице в лице от Kantar за Европейския парламент във всички 28 държави членки на ЕС, от населението на възраст над 15 години. След изборите въпросите бяха филтрирани за респондентите на възраст за гласуване 18+ (с изключение на 16+ в Австрия и Малта, 17+ в Гърция). Работа на терен се проведе от 7 до 26 юни 2019 г.

Пълният доклад, както и всички резултати и таблици с данни ще бъдат публикувани от Европейския парламент през септември 2019 г.

Пресслужба на Европейския парламент

Вирни се горе