Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени “трифунци”: 1 февруари – Трифоновден (14 февруари по стар стил), 2-ри – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари – Св. Симеон.Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия или Трифку – празникът на Св. мчн. Трифон има много имена.Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени “трифунци”: 1 февруари – Трифоновден (14 февруари по стар стил), 2-ри – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари – Св. Симеон.

За един от най-веселите поводи за празнуване в годината на трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур кокошка и, разбира се, вино, тъй като Св. Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест. На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност.Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна. Всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер.

Зарязването се придружава от благословии за берекет. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които стопаните слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона.После мъжете се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора.На този ден празнуват също градинарите и кръчмарите.Св. Трифон е известен като покровител на лозята на Балканите. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция.