За първи път студентският празник – 8 декември, се отбелязва у нас през 1903 г., като празник на единствения тогава в Княжество България университет – Висшето училище, след решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г.

В решението се определя честването да бъде на 8 декември – в Деня на Св.Седмочисленици (на 25 ноември по стар стил) – един от които е и Св.Климент Охридски.

Празнуването е отменено след 1944 г. и датата е заменена със 17 ноември – Международен ден на студентската солидарност.

През 1962 г. празникът на университета отново е възстановен на 8 декември На 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите на висшите училища обяви 8 декември за неучебен ден и за празник на българските студенти.

През изминалите години намалява броят на студентите в България и това се дължи както на демографския срив, така и на образователната миграция – над 70 хил. български студенти учат в чужбина, коментира пред БТА Петър Чаушев, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) в България.

Въпреки това продължава у нас да има

недостиг на леглова база в общежитията, както и битовите условия в тях да са лоши,

посочи той.

Според проучване на НПСС много студенти ще останат да празнуват 8 декември в домашна обстановка с приятели, а голям процент от студентите ще заложат на традиционната екскурзия в планината, но с по-евтин вариант – празнуване на хижа, посочи Чаушев.

В България все още няма направено проучване за това колко студенти работят, за да се издържат и да плащат за своите квартири и общежития, каза той.

По наблюдения на НПСС все повече студенти предпочитат да бъдат самостоятелни и да се самоиздържат. От друга страна липсата на финансова възможност на родителите също е сериозен фактор.

Твърдението, че младите хора разчитат на родителите си е много грешно

Разбира се има и един друг момент, в който самите родители все още се чувстват отговорни за своите деца. При всеки е различно, всичко опира до финансови възможности, коментира председателят на НПСС.

Работата по време на следването се отразява негативно върху усвояването на учебния материал, смята Петър Чаушев. Той добави, че за да се издържат някои студенти дори се налага да работят понякога и на две места.

Нощните смени, несъобразителността на работодателите с учебния процес на студентите, както и нерегламентираното работно време

се отразяват доста негативно на образователния процес

Според Чаушев рейтинговата система на висшите училища е насочена предимно към кандидат-студентите, но също така към работодатели, изследователи, ръководители на научни институции и политици.

Целта на рейтинговата система е българските висши училища да приемат нормалната европейска практика на профилиране в специалностите, в които са най-добри.

Освен голямо улеснение за студентите, това ще е огромен плюс и за университетите. Все пак университет, който се е фокусирал върху лидерство в една или две приоритетни области, има много по-добра разпознаваемост от друг, градящ имидж на “специалист по всичко”, отбеляза председателят на НПСС.

В продължение на годините се чества от студентите в цялата страна като студентски празник