Петдесет и четири процента на населението в България използват за отопление дърва и въглища, 28,6 на сто – електричество, 15 на сто – централизирано топлоснабдяване.

Газоразпределителната мрежа не се използва в пълния й обем, защото, въпреки че около 10 процента имат достъп до природен газ, само 2 процента от тях използва природен газ за отопление. Тези данни представи Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт.

Тя допълни, че между 77 процента и 82 процента от общите емисии на фините прахови частици (ФПЧ) са в резултат от битовото отопление за периода 2011-2016 г.

През 2016 г. 55,5 процента от емисиите на ФПЧ са в резултат от стационарно изгаряне за битовото отопление, предимно от изгарянето на дърва и въглища. През 2014 г. над 570 000 потребители са използвали топлофикационната мрежа в България (71 процента в София), от които близо 17 процента не са ползвали услугата, добави Диловска.

През 2016 г. средно за година в България непланираните прекъсвания на тока са били около 113 минути, планираните са били около 170 минути годишно, посочи Диловска, представяйки последните данни на Агенцията за коопериране на енергийните регулатори.

В Дания, Германия и Люксембург с по-малко от 30 минути са били с най-малко непланирани прекъсвания на тока, защото в тези страни имат най-голям брой подземни кабели, които не подлежат на замръзвания. Тези страни са с почти нулеви планирания прекъсвания. С най-много планирани прекъсвания през този период са били в Латвия – около 230 минути, докато най-много непланирани спирания са отчетени в Румъния – с около 375 минути годишно.

Статистиката показва, че колкото повече са разходите на електроразпределителните компании в подобряване на качеството на услугата, толкова по-малки са загубите на потребителите от ниско качество на електрозахранване.