2012 година бележи 50-та годишнината на Европейската южна обсерватория (ESO) – най-голямата астрономическа междуправителствена организация в света.

Идеята за обща европейска обсерватория е обсъдена за първи път в края на пролетта на 1953 г. от група астрономи в Лайден, Холандия. Сред тях са Валтер Бааде, Ян Оорт и Ото Хекман. По-късно Оорт става председател на комитета на ESO.

На 5 октомври 1962 г. представители от пет европейски страни – Белгия, Франция, Германия, Холандия и Швеция – подписват Конвенцията за ESO в Париж. Техните подписи представляват официален ангажимент на страните за създаване на Европейската организация за астрономически изследвания в южното полукълбо, днес често наричана Европейска южна обсерватория.

През пролетта на 1964 г. е избрано точното място на обсерваторията – на 2400м надморска височина, на 600 км северно от столицата Сантяго де Чили, в планината Ла Силла (в превод „стол” – заради формата на върха й). В края на ноември 1966 г. започва да функционира първият телескоп на обсерваторията с диаметър 1м.

В края на 2010 г. страните-членки наброяват 15, сред тях е и Бразилия – първата неевропейска държава. Днес телескопите на ESO са десетки – NTT, VLT, ALMA и много други. В процес на изграждане е E-ELT (Extremely Large Telescope), който със своето 40-метрово огледало ще се превърне в „най-голямото око на планетата”.

През тези 50 години работа ESO надхвърли мечтите на своите основатели и се превърна в най-продуктивната обсерватория в света. Тя изпълнява амбициозна програма, фокусирана върху проектирането, строителството и експлатацията на мощни наземни телескопи, които дават възможност на астрономите да правят важни научни открития и играе водеща роля в насърчаването и организирането на сътрудничеството в астрономическите изследвания.