25% от повърхността на опаковката трябва да бъде покрита с надпис, че храните в нея съдържат генномодифицирани организми, а цветът му трябва да констрастира с фона, ако съдържанието на ГМО е повече от 0,9%. Това обясни директорът на Агенцията по безопасност на храните д-р Йордан Войнов, цитиран от bTV.

По думите му в България такива продукти обаче не се продават. При 100 проверени е установено, че нито в един няма повече от 0,9% ГМО. Преди време имало нарушение с колбаси и вафли. Неотдавна обаче стана ясно, че 100 000 тона генномодифицирана соя влиза на територията на България за нуждите на българската хранително-вкусова промишленост и земеделието.

Европейската комисия е възложила на Европейския орган по безопасност на храните в Парма проверката на такива храни, които се внасят в ЕС, посочи Войнов, който не се притеснява от ГМО. Причината е, че вносът на такива храни обикновено е от трети страни и те се изследват два пъти: на влизане на първа европейска граница и след това в България.

„Българите не сме опитни мишки,” смята д-р Войнов, който също не би консумирал храна, съдържаща генномодифицирани продукти. По думите му в българското законодателство са заложени много по-рестриктивни стандарти, отколкото в европейското.

Същото се отнася и за млечните продукти с растителни мазнини, добави директорът на хранителната агенция. От 1 януари на опаковките им ще пише, че са продукти, имитиращи млечните, отбеляза Йордан Войнов. Директорът на БАБХ обясни, че продукти, съдържащи растителни мазнини няма да могат да бъдат наричани например кашкавал и сирене и трябва да бъдат отделени от млечните продукти.

От 20 януари влиза също така и наредбата за птичите продукти, където се забранява влагането допълнително на вода, каза още д-р Йордан Войнов. Според нея съдържанието на влага в пилешки продукти, произведени у нас, трябва да бъде до 4.3%.