Президентът на Югоизточно европейския медицински форум доц. Андрей Кехайов с експертен анализ – трябва ли да бъдат разхлабени карантинните мерки и как ще завърши спорът между кабинета и ген. Мутафчийски

Правителството разхлабва карантинните мерки. От днес се отварят парковете за родители с малки деца. Разходките обаче ще стават само при определени правила и маршрути. Забранява се алкохолът, както и ползването на детските площадки и пейки.

Обмисля се да бъдат върнати в училище учениците от 7 и 12 клас, за да завършат физически учебната година заради матурите и предстоящото кандидатстване.

Шефът на Щаба ген. Мутафчийски отсече днес, че разхлабване на мерките в този момент ще влоши ситуацията.

–Правителството реши да даде глътка въздух за хората като леко разхлаби мерките, ген. Мутафчийски заплаши, че това ще доведе до влошаване на ситуацията. Какво е вашето експертно мнение по този спор, доц. Кехайов?

-Мерките до този момент са адекватни и сериозни. И резултатите от тях са налице. Въпрос на решение е до каква степен могат да бъдат разхлабени. Трябва да се намери балансът. Предприетото досега от българското правителство, от лекарите и от щаба трябва да бъде оценено по достойнство. Всички ангажирани в процеса успяха да се обединят. И както вече казах, има резултат. Не мога да подмина и задоволството си от оценката, която получаваме в международен план за адекватните действия у нас. В болниците трябва да се спазва режимът с носене на всички предпазни средства, дезинфекция. Там няма място за разхлабване на мерките. Що се касае до другите слоеве на обществото, преценката трябва да е комплексна. Тръгва се по пътя определени групи да имат по-голяма свобода. Трябва да се намери балансът, пак казвам.

–Как да бъде постигнат този баланс?

–Да се направят всички възможни стъпки, за да няма риск. Въпреки всичко, в България се предприеха сериозни стъпки, но нямаше строг режим, както в много други страни. И независимо от това резултатите са добри. Може да се намери балансът и сега. Доказаха го, че могат да работят заедно и да превъзмогват риска.

–Хората не могат да живеят много дълго време затворени. Как да се намери тази среда?

–Трябва да се облекчи режимът. Но аз не мога да кажа как, не съм вътре в нещата. Вярвам обаче, че ще бъдат предприети необходимите стъпки. Защото наистина хората не могат да живеят затворени.

–Децата отиват на училище. Точно там не е ли най-голямата опасност. Децата и възрастните са рискови групи? В същото време учениците не са склонни да спазват дисциплина, каквато изискват карантинните мерки?!

–Това не е окончателно. Преценката ще се прави в движение. И всичко ще се върши на базата на професионален анализ на инфекционисти и епидемиолози. Те трябва да преценят. Такова решение не се взима с лека ръка, а на базата на много дълбока преценка.

–Ваши колеги предупреждават, че трябва вече да свикнем с мисълта, че ще живеем в условията на карантина. Наистина ли ще ни се наложи да съществуваме в ограничителен режим?

–Живеем в отворен свят със свободно движение на хора. Има непрекъснати сблъсъци на различни микроорганизми. Тази пандемия е отправна точка как да работим за готовност за защита от инфекциозни и неинфекциозни заболявания. И на мене, както и на всички хора, не ми се иска да живеем в карантина. Всяка година ни съпътстват различни грипове. Тази криза е оздравителна. Ще ни научи да имаме готовност да се справяме.

–Как да се справим обаче с психозата?

–Психозата е съпътстващ елемент. Трябва да се въоръжим с търпение и да гледаме напред. Аз мисля, че ще се преборим с пандемията.

–Досега човечеството преживя и по-смъртоносни вируси, събратя на COVID-19. Неизвестността ли прави този грип толкова страшен?

–Не е за подценяване той. Вижте колко смъртни случаи имаше и какви поражения нанесе. Ако в България властите не бяха взели тези мерки, нещата можеха да станат по-страшни.