Доц. д-р Христо Беров е кандидат за народен представител от гражданската квота на БСП в Смолян за предстоящите парламентарни избори на 4 април. Той е роден през 1978 г. в гр. Смолян. Доцент по съвременна балканска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на три монографии и поредица научни статии и студии посветени на балканската проблематика. Семеен с две деца.
В програмата на всяка политическа партия и коалиция в предстоящите избори се обръща внимание на образованието като приоритет, говори се за конкретни мерки, размер на заплати и т.н. С какво подходът на БСП е различен?
В предизборна ситуация е най-нормално да се обръща внимание на образованието, на науката, на културата и след това всичко това да се забравя. Сегашната ситуация не прави изключение. Управляващите изтъкват успехите си с повишените заплати на учители, с инвестирани средства и т.н., но фактите показват, че делът от БВП за образование не се променя като относителна стойност – 3,9% през 2017 г., 3,8% през 2020 г., при средно за европейските държави – 5,12%. Това означава, че гръмките фрази за приоритет си остават по-скоро фрази. Иначе казано едва успяваме да задържим нивото. Но дори това не е основния проблем на образователната система в България. „Кучето е заровено“ другаде. Основния проблем е цялостното отношение на обществото ни към образоваността и образованието като ценност, което се отразява върху отношението към ангажираните в образователната сфера, към учителите, към университетските преподаватели, към хората на науката. Едва ли може да се спори върху ниския социален статус и доверие, с който се ползва учителското съсловие в обществото ни. А това е от ключово значение за доверието в образованието като система и образоваността като ценност. Именно тук е разликата между БСП и другите партии. Учителят трябва да се превърне в център, във фокус на образователната система. Не като изключение, а като правило. Да се възстанови онзи авторитет и уважение към учителя от възрожденските години, а и от времето след това. Само така ще успеем да постигнем и другата цел заложена в програмата на БСП образованието в България да формира знаещи, можещи и мислещи български граждани.
Как ще успеете на практика да реализирате това намерение за повишаване социалния статус и мотивация на учителите? Да не се окаже и това гръмка фраза?
Възможностите са много и те следва бъдат комбинация от социални, финансови и чисто образователни подходи. Социалните мерки следва да бъдат насочени към преодоляване на неравенствата, защото дори в тази система то е в огромни размери. И тук не говоря толкова за заплати, макар и това да е проблем, а за привличане и задържане на учители в различните райони и малките населени места. По този начин ще се осигури практическа реализация на конституционното право на всяко българско дете за равен достъп до качествено образование. Привличането на модерно мислещи и мотивирани хора, при това предимно млади хора, може и следва да се стимулира и чрез промяна на бюрократичната рамка, в която е поставен учителя чрез засилване ролята му като творец с предоставяне на свобода в непосредствената преподавателска работата. Това са мерки, които в средносрочен и дългосрочен план ще дадат резултати и ще обърнат негативните тенденции в представянето на българските ученици не само на национално ниво, но и в световните класации като програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците – PISA.
Говорите за неравенство и в системата на образованието, в какво се изразява то и как се отразява в един периферен район като Смолянския, който обаче се гордее с добрите си образователни традиции и високото ниво на училищата в района?
Безспорен факт е доброто ниво на образование в района, както и наличието на институции със сериозни традиции. Традиционно средните училища в областта са между първите 100-120 в страната по резултати от т.нар. матури след 12 клас. Това е факт, но този факт е резултат по-скоро от традицията и добрата работа на учителите, което съвсем не значи, че проблемите с равния достъп са преодолени в района. Дали можем да говорим за равен достъп при децата в селата или в отдалечените населени места? Съвсем наскоро излезе информацията за последната ученичка в село Осиково, а си спомням добре как точно преди 4 години в същото село местните хора споделяха, че са останали 10-ина деца и ако се стигне до закриване на училището селото най-вероятно съвсем ще обезлюдее. 2021 – един ученик! Дано да не са прави за съдбата на селото! Но ето ви пример за неравенство – едва ли в тези населени места, които са живи, с хора, с млади семейства, достъпът е равен с този не просто в големите градове като Пловдив, Бургас, дори не говорим за София, а дори с градовете в областта! И тук като че големия проблем идва най-вече от т. нар. делегирани бюджети и от липсата на целенасочени усилия за преодоляване на тези специфични проблеми на периферни райони и отдалечени населени места. Всички тези дефицити се откроиха ясно в кризисната ситуация предизвикана от COVID-пандемията през последната година. Ето защо един нов модел на финансиране придружен с комплекс от социални мерки и стимули ще премахне зависимостта на училищата от броя ученици и ще осигури възможност за подобряване на образователните резултати и снижаване на нивата на неравенство.
В програмата на БСП е заложено и настояването за въвеждане на само един учебник по предмет? Как се отнасяте Вие към тази идея?
Нека да заявя една лична позиция. Радикална промяна на съществуващия към момента модел за създаване на учебници е крайно необходима. В момента съществуващата система превръща образованието в заложник на лобистки и бизнес интереси именно в най-важния компонент – създаването на учебници. Към момента писането на учебници е превърнато в доходоносен бизнес, превръщащо средното образование в заложник на чисто икономически интереси. Големият проблем не е в броя на учебниците (1, 2 или 5), съдържанието им на 85-90 % е едно и също, тъй като следват зададена учебна програма. Същественият проблем е в начина, по който се организира тяхното „писане“ и разпространение. Именно тук трябва да се търси промяната, за да се даде възможност за превръщането на учебника, не в единствено верен източник на знание (това е твърде остарял подход, все пак живеем в информационна ера и среда!), а в добре работещ инструмент от полза за учителя с цел по-качествено образование. Плътното ангажиране на държавата в процеса на създаване на учебници и изолирането на нахлулите в храма на образованието „търговци“ е пътя към повишаване нивото на образованост на българските деца.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!