“PARTY IS OVER”, ДРУГАРИ СОЦИАЛИСТИ! Уважаеми организатори на форума,
Благодаря за поканата за участие в дискусията, която получих чрез проф. Захари Захариев, За съжаление, отсъствието ми от София не позволява да се присъединя към инициативата. Разбирам вашата тревога за съдбата на БСП и лявото движение в България, след тежкото поражение на парламентарните избори през юли 2009 г. Това ми дава повод да споделя още веднъж личната си позиция и тази на ОБТ за драматичните управленски провали на социалистите, които се превърнаха в политическа закономерност на посткомунистическия преход.
Давам си сметка, че партии и лидери от левицата не бива да се намесват пряко във вътрешнопартийната дискусия за причините и последиците от загубата на изборите, която се води преди извънредното заседание на конгреса на БСП през октомври, т.г. Има обаче факти и събития, които засягат не само социалистите, а и всеки българин с леви убеждения. Тяхната оценка не е монополно право на най-голямата партия, която доскоро претендираше, че отново е установила пълна хегемония в лявото пространство. Именно към случилото се с общия проект „Нова левица” и най-вече към перспективите за неговото възраждане, е насочено моето Отворено писмо!
Оценките за изборното поражение!
Има две версии, които се лансират в публичното пространство: едната е официалната, на г-н Станишев и неговия кръг от поддръжници в партията и медиите; другата е на вътрешнопартийната опозиция, която доскоро не беше консолидирана и структурирана. Няма как да се помирят двете противоположни обяснения – само една от тях съвпада с политическата истина.
БСП претърпя очаквана и незапомнена изборна загуба, която се утежнява от обстоятелството, че цялата власт и огромни финансови ресурси бяха концентрирани в нейното политическо ръководство /плюс рядко срещан медиен комфорт, съпътстващ четиригодишното управление на тройната коалиция/. Да си на върха на изпълнителната и законодателната власт, да те посрещнат доброжелателно европейските партньори, да имаш срещу себе си разединена и изтерзана от лидерски разпри десница и да допуснеш да те разгроми партия, която тепърва набира опит в политиката – не е просто провал, а истинска катастрофа.
Според изборните резултати БСП е на втора позиция, но с почти три пъти по-малко гласове от ГЕРБ, съпоставими показатели с ДПСи минимална преднина пред националистите. Строго погледнато, това превръща социалистите в третостепенна партия /пряк съперник на ГЕРБ засега няма!/. Най-неприятното в настъпилия качествен срив е поредното компрометиране на лявата идея, което пропилява 10-годишните усилия за изграждане на модерен, демократичен и влиятелен социалдемократически субект в България.
Причините за катастрофата
От публичните дискусии между двата лагера в БСП се остава с впечатление, че главен виновник за изборната загуба е кръгът „Станишев”.Това е вярно само в тактически план. Саморекламата, коята се предприе в годината на двете изборни кампании – европейската и националната – постави БСП в неизгодна и губеща позиция от гледна точка на общественото мнение. А мнението на гражданите е решаващият фактор за победата, стига да съумееш да го спечелиш и трансформираш в подкрепящо електорално поведение.
Не си спомням да е имало такава надута – помпозна и лъскава – предизборна кампания на социалистите през последните двадесет години. БСП не е допускала търсеният успех да зависи само от една личност, макар тя да е на действащ премиер. Не е имало потребност от черни пиар-кампании, за да се печели подкрепа чрез насаждане на страх. Не сте прибягвали до съветите на чуждоземни политически маркетолози, за които народопсихологията на българина е „тера инкогнита”.
Трябва да си загубил всякаква връзка с реалността, за да не забележиш нарастващото недоволство на българите от управлението на тройната коалиция, пълзящата лична неприязън към триото „Доган-Станишев-Симеон”, отлива на левия електорат към АТАКА, ГЕРБ /а през последните месеци и към РЗС/. Затова е некоректно да се търси оправдание за загубата главно в безпардонните предизвикателства, които отправи Ахмед Доган към цялата нация. Вярно е, че той съзнателно и преднамерено обяви ръководството на БСП, представено в изпълнителната власт, за послушен васал . Това послание на мандатоносителя , наля масло в огнището на гнева, който беше избуял върху недоволството от водената политика от кабинета „Станишев”..
Именно в политическия курс, сътворен под емблемата на коалицията от три идейно и персонално несъвместими партии, се крие първата истинска причина за историческото поражение на социалистите.
Да си осем години в опозиция, опирайки се на социални, т.е. леви ценности и европейски алтернативи и, завърнал се на власт, да направиш завой на 180 градуса, заставайки в авангарда на неолибералната десница, не е просто идейно предателство; това е политически авантюризъм, чиито драматичен край беше предрешен. Фактите от четиригодишното неолиберално управление са добре известни – въвеждане на рекордно нисък плосък данък; рязко сваляне на корпоративния данък; четиригодишно подтискане на растежа на реалните заплати и пенсии; несъразмерни на доходите цени на електричеството, парното и водата; орязване на парите за лекарства; насочване на бюджетния излишък към привилигерования бизнес; смазване на учителската стачка и т.н. и т.н.
Стигна се до политически парадокс: една лява социалистическа партия допринесе най-много за задълбочаване на социалното неравенство в постоталитарна България; ръководството на същата тази партия стана най-удобно за олигархията и сенчестия бизнес. Корупционният бацил, срещу който БСП и левицата бяха имунизирани през периода 1998-2005 г. , проникна в политическата тъкан и висшата администрация на управляващата партия и срина нейния авторитет.
Втората съществена причина е изолационизмът в управлението.
Фактът, че си направил широка коалиция, не е доказателство за демократично управление. Обратно, парцелирането на властта на базата на квотния принцип затвори всяка партия от тройната коалиция в подопечните й територии и блокира координацията на изпълнителната власт. Но съдбоносната грешка на политическото ръководство, начело с г-н Станишев беше в това, че се изолира от идейно близки съюзници, каквито са редица граждански формирования, други леви партии и социално-ориентирани интелектуалци. Как стана това? Много просто – чрез превръщане на няколко миниатюрни социалдемократически партии в присъдружни организации без право на глас; игнориране на критичната мисъл в лявото пространство; обявяване на всеки, който не споделяше десния курс, за демоде политик, аутсайдер или политически труп.
Да загърбиш политическите си съседи /социалдемократи, лейбъристи, комунисти/, защото имали независими възгледи и да обявиш политическите си опоненти за стратегически съюзници /визирам ДПС и лично Сакскобурготски, от когото г-н Станишев се учел!/, не е просто лекомислен ход на неопитен лидер, а безразсъдна авантюра.
Последиците са известни: Симеон се дискредитира и слезе от сцената; Доган без колебание заби нож в гърба на БСП, щом усети, че краката му в изпълнителната власт се клатят.
Какво е бъдещето на левицата?
Бързам да уточня: нямам предвид само БСП. Нито очаквам, че след поредния катарзис, тя може за броени месеци да се завърне триумфално на освободеното от самата нея място в лявото политическо пространство. Поемайки риска да ми се разсърдите, ще кажа мнението си откровено: „Другари социалисти, party is over /забавлението свърши/”! Нов шанс за политическа реанимация не се очертава в близко бъдеще!
Причината не е в лошия качествен състав на социалистите, нито в прословутото застаряване на нейния електорат. Талантливи хора, споделящи европейските леви принципи: свобода, солидарност, справедливост, в България винаги е имало. Сред младото поколение най-много са гражданите с леви убеждения. Така че смяната идва!
Но новите поколенчески и интелектуални резерви, няма как да се влеят автоматично във вашите редици. Те виждат прекрасно корените на историческия провал и го свързват с неизживените навици, инстинкти и образци на високомерното политическо поведение, т.е. с незагърбеното минало. Иначе казано, в не реформирана по модерни, европейски, социалдемократически критерии партия, умните хора не вярват. Както и с право не се доверяват на двадесетгодишната максима, че БСП можела да се промени отвътре-чрез смяна на лидерите и обновление на програмите.
Има изход обаче! Той е в рестартирането на погребания от Сергей Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров и техните приближени проект „Нова левица”.
Казвайки това, не давам заявка за нов солунски процес. Миналото не може да се повтори. Изпълнителите на проекта от 90-те години са загубили темп и енергия за политическа иновация. Ред е на младото поколение – да замести загубилите и да отстрани авантюристите. С други думи, време е за Нова левица – на 21 Век!
Нашата мисия, на преходното поколение леви политици, виждам в това, да се разчисти пътя и да се изградят мостове за движение на новите носители и лидери на лявата идея. Ако възприемате тази кауза, според мен ще има смисъл и резултати от един широк, откровен и несебичен дебат, концентриран върху следните въпроси:
1.Съгласни ли сме, че е необходима ревизия на десните управленски решения, които прокара кабинета „Станишев”. Ако сме съгласни, да подготвим проекти за връщане към европейските модели на прогресивно – подоходни данъци, засилване на регулиращата роля на държавата в социално пазарното преразпределение на парите на данъкоплатците и разумно насочване на инвестициите. Каквато е нейната естествена роля в условия на продължителна рецесия и растяща безработица; 2.Приемате ли, че няма друг път за оттласкване от социалното дъно на българите, освен последователна политика на нарастване на реалните доходи, в пряка връзка с производителността на труда и качеството на услугите. Ако това е общо виждане, да загърбим догмата на Станишев и МВФ, че т.нар. финансова стабилност била алфата и омегата на икономическия растеж и социалното благоденствие; 3.Има ли воля и енергия да се включим в общонационалната битка срещу корумпираната политическа класа? Ако отговорът е „Да”, това ще означава раздяла не само с осъдени леви политици и висши администратори, но и публично разграничаване от заподозрените в измами /от европейски и български компетентни органи/; 4.Споделяте ли стратегията за масирани инвестиции в образованието, здравеопазването, новите технологии, зелената икономика /които са сърцевина и фокус на антикризисните програми в развитите страни/. Ако сте готови за практически стъпки, нека кажем „Стоп” на орязването на самоцелните разходи в споменатите направления, станали навик на кабинета „Станишев”.
накрая, един тест за всички ни: ако правителството на ГЕРБ провежда политика, сходна с изредените по-горе приоритети, готови ли сме да го подкрепяме в и извън парламента? Защото самоцелна опозиция, без здрава социална и гражданска почва, не е в състояние да разчиства пътища и да гради мостове за възраждане и модернизация на българската левица!
С пожелания за смела, новаторска и успешна дискусия: Проф. Кръстьо Петков Председател на Обединен блок на труда
П.П. Искрено се надявам, че с Отвореното писмо не съм засегнал персонално когото и да е било от бившите партньори в „Нова левица”. Преди три години с подобен документ отправих апел към Сергей Станишев да върне мандата, да подаде оставка и да предизвика нови избори. Тогава социалистите бяха във възход и имаха на своя страна печеливш аргумент: приемането на България в ЕС! Припомням този акт, защото той е актуален и днес – от гледна точка на способността да се реагира адекватно на ситуацията. Изкуство, което историческите социалисти са владеели по-добре от своите конкуренти!
28 юли, 2008 София!