Oбластният управител на Смолян инж. Димитър Кръстанов уважи тържествата по случай 130-та годишнина на читалище „Съгласие” в смолянското село Славейно. С пищен концерт културната институция отбеляза кръглата годишнина, като участие взеха местните самодейци, както и техни гости от читалището в село Момчиловци и кв. Устово. Официални гости на празника бяха доц. д-р Георги Митринов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” към БАН, председателят на Съюза на читалищата в област и община Смолян доц. Христо Гиневски, Валентина Василева – директор „Култура” в община Смолян, общественици и учени с корен от селото.
В препълнената зала на читалището инж. Кръстанов поднесе поздравителен адрес към всички читалищни деятели и самодейци. „С чест и радост съм тук, в най-значимото хайдушко селище на великата ни планина”, заяви в словото си инж. Кръстанов. Той подчерта, че 130- години читалището е огнище на родолюбие. „Днес трябва да направим дълбок поклон за тези, които са поставили началото. Благодарност на тези, които 130 години и сега са давали огън и всичко от себе си, за да ги има тези уникални за Европа структури на воля и дух каквито са читалищата”, каза още губернаторът на Смолянска област. Инж. Димитър Кръстанов заяви, че читалището е мястото, в което вече близо век и половина са ковани изключителни характери, от които селото е дало на света редица учени, преподаватели, медици, оставили национални следи в световната история. Професори, академици, които и днес славят нашата родина, наука и планина. Инж. Кръстанов посочи още, че името на читалището не е случайно. „Дълбоко съдържание и значение има думата „съгласие” – сега то е нужно на нашата велика Родина. Да ги има читалищата, да радва нас, страната, света, с постиженията на родопския дух и култура”, заяви инж. Кръстанов.
Валентина Василева връчи Грамота и Плакет от Министерство на културата за годишнината и читалищното дело в Славейно.
Христо Гиневски заяви в словото си, че читалищата са най-устойчивите културни институции в страната. „Изчезват училища, театри, но не и читалища. Добре, че се запазиха, а не се приватизираха, не се закриха. Това показва сила и жизненост”, заяви доц. Гиневски.
Доц. д-р Георги Митринов представи едночасов доклад за ролята и дейността на читалището. Той подчерта значението на институцията за възраждането на района, борбата за църковна независимост, образование, просвета, политическа независимост. Това е четвъртото читалище в Родопите. Важно значение за културното развитие на селото.” Едва ли читалището сега е абонирано за толкова много вестници, както при създаването си, подчерта доц. Митринов. Той отбеляза, че то е се е позлвало и като училище за възрастни, необразовани жители. Сред предметите, които се изучавали са „Смислен семеен живот”. Читалището е провело и борба срещу алкохолизма, като кръчмите затварят за 12 години и няколко месеца. Всичко е било насочено към образование, център за въздържание, четене. Над 35 пиеси са изиграни на сцената в периода от 40-те до 70-те години на миналия век. Над 1000 артефакта пък се пазят в музейна сбирка. Според Митринов, това е последната действаща духовна институция, последния живец, надежда за оцеляване на селищата.