Д-р Даниела Дариткова: Трябва да следваме международния опит при отглеждането на деца със специални потребности

Д-р Даниела Дариткова: Трябва да следваме международния опит при отглеждането на деца със специални потребности

Семинар за родители на деца със специални потребности се състоя в неделя, организиран от женската структура на партия ГЕРБ в Смолян. Във форума взеха участие много майки от областния град, депутатът д-р Даниела Дариткова, психологът Нели Георгиева, Петя Пампорова – родител на дете със СОП и организационен секретар на Жени ГЕРБ, Мариана Сивкова и Софка Иванова – общински съветници от ГЕРБ, представители на Ресурсния център в Смолян.

На форума бяха обсъдени проблемите, съпътстващи отглеждането на дете със специални потребности в България от раждането му до възрастта, в която то би могло да намери професионален път на развитие.

„България е възприела посока на деинституциализация. В миналото тези деца са били оставяни на грижите на институции. И се прославихме в недобър план с тези институции. Всичко това е в миналото, сега гледаме към бъдещето, тоест търсим възможност всяко дете да се развива в семейна среда, да има подкрепа за тези семейства“, подчерта д-р Дариткова, която е личен лекар на близо 3 000 човека. Част от децата, за родителите на които тя оказва системна подкрепа като педиатър, са със специални потребности. Тя разказа за ролята и мястото на личния лекар, когато се окаже, че детето, което той посещава още от изписването му или в хода на развитието му, има някакъв вид отклонение – физическо или психическо. Разказа също за посещението си преди 3 г. в Холандия с цел опознаване на системата, която функционира там и към която се е насочила нашата страна.

„Това, което мен ме притеснява, е когато децата излязат от възрастта за обучение – какво ще се случи, ако нямат подходящата професионална подготовка. В Холандия например децата се хранеха в ресторант, където целия персонал беше с елемент на интелектуален дефицит. Деца със синдром на Даун ни посрещаха и ни говореха на английски в дисонанс с нашите представи за възможностите на тези деца. Бяха направени специални места, където те можеха да работят в областта на занаятите, изкуствата. Всичко това е изключително полезно, защото те добиват умения да творят, да се грижат за себе си. Даже деца с много тежки увреждания след 20-тата година бяха изваждани от семействата в т.нар. защитени жилища. Там са създадени абсолютно всички условия за тях, родителите ги посещават. А те са освободени от грижите. Така подкрепата за семейството е значителна. Ние трябва да следваме международния опит, но докато се стигне до реализиране на дългосрочната цел – да бъдем на нивото на добрите европейски практики, дотогава общопрактикуващите лекари ще са тези, които ще осъществяват тази ранна интервенция“, заяви д-р Дариткова.

„За жалост при нас всичко опира до пари. Вместо като в Холандия да си говорим с психолог какъв проблем имам със здравата ми дъщеря, която се чувства пренебрегната, защото толкова съм се отдала на болното ми дете, че съм забравила че имам здраво. А ние непрекъснато споделяме какви трудности изпитваме с финансите, защото те са непреодолими за нас“, констатира една от майките. Присъстващите на семинара, споделиха, че условията за един родител да бъде личен асистент на детето си в нашата страна са абсурдни. Нямат достъп до социалните програми, не могат да имат трудов стаж, за да получат някога пенсия. Майките се нуждаят от програма, която им дава една специфична услуга – да идва в домовете им човек, който поне за 2 часа да ги отменя. Те предложиха да се въведе т.нар. „защитено работно място“ за родител на дете със специални потребности, като работодателят получава финансов стимул, когато назначи такъв човек. Нужни са промени в Закона за интеграция на деца с увреждания и правилника за неговото приложение, на регламентите за личен и социален асистент, за да могат повече родители да се възползват от тези опции. Трябва да има мобилни групи специалисти, които да посещават редовно семейството още когато се установи, че има отклонения при детето. Ресурсните учители трябва да бъдат повече, да има психолог в училище, който да се занимава само с децата с увреждания. Законът за професионално образование трябва да бъде ориентиран към децата със специални потребности.

Вирни се горе