На 23 февруари в Комисията по индустрия, енергетика и изследвания на Европейския Парламент в Брюксел се състоя първото разглеждане на проектодоклада на Ребека Хармс (съпредседател на Групата на Зелените и Европейския свободен алианс) относно предложението за регламент на Съвета за предоставяне на допълнителна финансова помощ от Общността за извеждане на първи и четвърти блокове на АЕЦ Козлодуй,съобщиха от ПП ГЕРБ. Владимир Уручев от Групата на ЕНП(ГЕРБ), в качеството си на съдокладчик по темата от страна на Европейската народна партия, разкритикува остро предложението на г-жа Хармс за закриване на частта от средствата, предназначени за проекти в т.н. “неядрен прозорец” и пренасочването им към погребване на отработеното ядрено гориво. Българският евродепутат изтъкна, че именно неядрените проекти са предназначени да смекчат социалните и икономическите последици от принудителното и преждевременно затваряне на блоковете, както и да се реализират мерки в електроенергийната система за посрещане на загубата на почти една пета от инсталираните мощности в нашата страна. Обновените стотици болници, училища, обществени и културни сгради чрез проектите за енергийна ефективност на практика са именно мерките, по които българските граждани реално могат да усетят помощта от ЕС. Премахването на такива проекти от допълнителната финансова помощ би изглеждало в очите на населението като прекратяване на тази помощ. Владимир Уручев припомни, че затварянето на блоковете беше посрещнато отрицателно от българските граждани и единствено видимата за тях и значителна по размери помощ може донякъде да компенсира частично негативните последствия. Българският енергиен експерт определи предложеното от Хармс пренасочване (в рамките на този регламент) на средствата от неядрения прозорец към погребване на ядрено гориво за крайно неприемливо и невъзможно за подкрепа. Към момента нито една страна от ЕС не е решила проблема с погребването на ядреното гориво и едва към 2025 год. се очаква само три страни – Финландия, Швеция и Франция, да имат такива крайни депа. Германия и Белгия ще ги последват не по-рано от 2040 година. Няма как България да бъде пионер в решаването на този проблем, нито пък в момента страната ни изпитва необходимост за неговото незабавно решаване, изтъкна Владимир Уручев. Затова той определи пренасочването на средства в този момент към проучвания и разработване на концепции за погребване на ядрено гориво в България като неефективно използване на европейската помощ в условия на икономическа криза, когато се очаква тези средства да носят бърза и реална полза за българските граждани. Евродепутатът изказа мнението, че с факти и аргументи ще търси подкрепата на своите колеги от ЕП за намирането на необходимите компромиси, които да осигурят приемането на регламента и разходването на допълнителните средства по най-изгодния и ефективен начин за нашата страна.