Д-р Събев, отново получихте много номинации за народен представител от членовете на ГЕРБ в Смолянска област, в листата сте, което означава добра оценка за досегашната ви работа. С какво смятате, че сте я заслужили?

Всяко ново предизвикателство аз приемам като нещо безкрайно отговорно. Работата ми като народен представител в последните 4 години е период, достатъчно ангажиращ и показателен. На всеки сигнал съм се отзовавал, приемал съм всяка молба като лична кауза. Може би това е било оценено. Приемам го и като комплимент, и като отговорност.

Вие самият удовлетворен ли сте от работата си в парламента?

Никога не съм доволен от себе си. Може би като всяко ново нещо – трябва да мине период на съзряване. Както едно дете не може да прави това, което ще прави като възрастен. За мен политиката беше прохождане. Има още много какво да се желае от мен. Давал съм всичко от себе си. Въпросът е, че заради липсата на опит не съм могъл да покажа напълно възможностите си. Желанието да помагам го имам. Може да са били дребни неща, но те са част от приятните ангажименти за един народен представител – да бъде полезен.

За първи мандат бяхте в Народното събрание, но от 25 години сте лекар и от 12 години – пчелар. Има ли нещо общо между политиката, медицината и пчеларството?

Общото между тях е, че трябва да вършиш работата си по най-добрия начин, за да си доволен ти самият, родителите ти, децата ти, близките ти. Може да си санитар в болницата, но това е работа, която трябва да се върши съвестно. За пчелите има едно понятие, което на мен много ми харесва – “колективен разум”. 50 000 пчели са заедно и имат своите отговорности в колективен разум. Ако нашето общество се стреми към колективен разум ще е по-добре. Не бива да се делим, всеки да дърпа към себе си и да мисли, че е най-важен. Всеки е важен в една редица – трудова, житейска, професионална. Това е колективния разум.

Как успявахте да съвместявате трите си дейности, не е ли твърде ангажираща всяка поотделно?

Това е един от честите въпроси, които ми задават моите приятели, защото виждат, че непрекъснато съм ангажиран, че оборотите ми са винаги на макс. Мисля, че при добра организация, бих могъл да се справя и с повече, и по-добре.

Какви изводи си направихте от участието ви в политиката – там кое е на първо място и съвпада ли това с вашия възглед за правилно?

Твърде често се сблъскваме с лицемерие в политиката. Нашето общество има какво да работи в тази посока. Освен това трябва да работим като за последно. Говоря и за медицината, тъй като опитът ми там е най-голям. Подхождам към хората със здравословен проблем като към своите най-близки хора – майка, баща, брат. Така трябва да бъде и в политиката. Когато се заемеш с някакъв проблем, трябва да го приемеш присърце, за да го решиш.

Какви уроци ви дава пчеларството и откъде е влечението ви към това хоби?

Пчеларството е дисциплина, както би трябвало да е и в живота. От детските години е това мое увлечение. Моят дядо се занимаваше с пчели. Бях на 5-6 години, когато ме водеше на мед. Сега чрез него си презареждам батериите. Ако човек зацикли в една работа, има вероятност да стане неефективен. Това е и карма.

Карма!?

Да, пчеларството ни намира. Всички пчелари, които познавам, имаме нещо общо. За да се занимаваш с пчеларство, трябва да обичаш природата, да си искрен и да не се опитваш да шикалкавиш на дребно. Няма как да излъжеш природата, пчелите. Няма как да си успешен пчелар, успешен кмет или политик, ако не си искрен, в това число и към природата. Искреността всъщност към природата и хората е закодирана в нас. С тази разлика, че спрямо природата тя е по-видна. Ако си искрен пчелар, получаваш дар – мед. Ако си искрен в обществото – получаваш номинации.

Вероятно от благодарните пациенти получавате заряд за работата си като анестезиолог?

Да, от доволния пациент, от щастливия пациент. Днес се срещнах с пациентка, която беше в отделението покрай Нова година. Приехме я с тежка чернодробна цироза, с показатели почти несъвместими с живота. За щастие оцеля. Днес идва и ми носи един макет на кошер – сувенирче, за да ми благодари. Това е зареждащо! Нашата работа е на ръба на нечий живот. Много често се сблъсквам с човешката трагедия. Трябва да съобщавам и лоши новини – някой е починал, друг се е влошил. Тъй като е голяма емоция за мен, мои приятели психолози ме успокоиха, че това е нормално, човешко. Обратното би значело да съм бездушен и безразличен към страданието на отсрещния.

Работите от началото на Ковид-пандемията в най-тежкото отделение, с какво се сблъскахте чрез това изпитание?

Животът е преходен. Ние сме за кратко време на земята и не трябва да се изживяваме на велики. Част сме от природата, не сме над нея. Доста познати и колеги загубиха битката с коронавируса. Няма как това да не остави в душата ни празнота. Много се надявам, че това е знак от съдбата и ние ще го разчетем правилно. Категоричен съм, че след тази пандемия ще бъдем различни.

Какви?

На първо време уплашени. Може би по-благодарни на съдбата, че сме живи, че имаме близките си. Смятам, че ще станем по-сърдечни, ще си помагаме повече, ще бъдем по-искрени. Често повтарям тази дума – искрени, но за мен е изключително важно.

А как приемахте иронията, с която понякога се говори за тази болест в парламента?

В началото на тази пандемия аз също мислех, че няма да е толкова тежко, че е вирус като вирус. Няма да забравя свинския грип от 2009-та година, когато също загинаха много хора. Смятах, че ще е подобно, но се оказа много тежка болест. Ежедневно много хора се разболяват, закъсват сериозно. В началото имаше ирония, защото никой не беше се сблъскал с тази болест. Никой не предполагаше колко сериозен е този проблем. Но здравето и животът са много крехки и много скоро всички го осъзнаха. Ако трябва да направя асоциация с пчелите – тази пандемия ни напомни, че е време да се обърнем с лице към природата. Между нас е скъсана нишката. Трябва да я възстановим и да не забравяме природните закони.

Има ли според вас самия парламент болест, от която трябва да се излекува?

Лицемерието. Не искам и не мога да го приема. Не трябва да се продължава по този начин. Ако можем – да помагаме, ако не можем – да кажем, че не можем. Иска ми се да се обединим всички като българи, а не всеки в парламента да дърпа чергата към себе си. Там е слабостта според мен на парламента и политиците. Аз не се приемам за политик.

Обединение възможно ли е?

Задължително е, когато става дума за национални каузи.

А имало ли е такива?

Имало е законопроекти, подкрепяни единодушно. Така е правилно. За всичко трябва да се намира диалог. Не бива да се политизира, не бива да се делим на партии, на цветове, на религии.

Като част от какъв екип тръгвате на тези избори, д-р Събев?

Аз не съм член на ГЕРБ, а от гражданската квота, но смятам, че това, което се прави в последните години, има нужда от подкрепа. Много често ние забравяме миналото и правим едни и същи грешки. Номинациите са доста, наистина, но хората, с които се явихме предишните избори, бяха почти същите. Имаме добър диалог помежду си. Надявам се да повторим резултата и държавата да върви напред. Не искам служебни правителства, не искам пак спрени европейски фондове, не искам да има политизиране, не искам гонения, уволнения на принципа “Щом не си с нас, си против нас”.

За какво ще могат да разчитат избирателите на вас, ако отново бъдете избран?

С моите колеги от листата си говорим, че предизборна кампания не се прави за месец. На избори отиваш с това, което представляваш – то не се създава за един месец, а през целия ти живот. Надявам се хората да са разбрали, че сме добри хора, отговорни и работливи, че сме отзвивчиви и полезни.

ВИЗИТКА : Д-р Красимир Събев е роден на 30.12.1968 г. в Мадан. Магистър по анестезиология и интензивно лечение, обществено здраве и здравен мениджмънт. Работи в Отделението за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД – Смолян. Три години е бил заместник- директор по медицинските дейности в областната болница. Депутат в 44-тото Народно събрание. Има едно дете.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!