Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) е създадена във Вашингтон (САЩ) на 4 април 1949 г. като международна организация за колективна отбрана. Основополагащият договор е подписан от Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, САЩ, Франция и Холандия.

Северноатлантическият договор (пакт) е сключен за неопределен срок, но всяка държава членка може да прекрати участието си след изтичане на 20 години от влизането му в сила (24 август 1949), като за целта е нужно едногодишно предупреждение. “Зоната на отговорност” на НАТО, определена от договора, включва територията и акваторията на държавите членки на организацията, а също акваторията на Атлантическия океан на север от Северния тропик, акваторията на Средиземно и Мраморно море и южната част на Черно море.

Договорът предвижда възможността за присъединяване към организацията на “всяка европейска държава, която би могла да допринесе за развитие на принципите на договора и да спомага за укрепване сигурността на района на Северния Атлантик”.