С непоколебимото си противопоставяне на преструктурирането на държавните дългове в Европа Европейската централна банка влошава и бездруго лошата ситуация, твърди в материал в MarketWatch аржентинският икономист Марио Блехер.

Като заплашва да оттегли подкрепата си за банките в държави като Гърция, ако те преструктурират дълговете си, ЕЦБ на практика подстрекава действията срещу банките, смята Блехер.

Аргументът, че гръцката валута не може да бъде използвана като допълнителна в подобни случаи трудно оправдава подобна потенциално дестабилизираща мярка.

На практика ЕЦБ е кредитор от последна степен за такива банки. Ако вложителите вярват, че е дошло време да се оттеглят, тогава те ще изтеглят парите си от банките и ще бъдем изправени пред самозахранваща се низходяща спирала, твърди той.

Дълговият проблем в периферните европейски икономики е структурен. Той не може да бъде разрешен с натрупване на дълг върху дълг. Там се получава аналог на схемата на Понци, според която се вливат допълнително пари, за да поддържат пирамидалната структура от срутване. Съотношението дълг/БВП се увеличава с времето, защото новите дългове се отпускат за изплащане на старите и за финансиране на останалите фискални празнини. В допълнение, делът на дълга в ръцете на чиновниците продължава да нараства и евентуално данъкоплатците понасят цялата цена на операцията. Това обаче може да отнеме време и да предизвика нарастваща несигурност, докато пирамидата е нестабилна, а конструкцията може да рухне всеки момент, убеден е експертът.

Международният валутен фонд до момента не се представя добре в периферната част на Европа. Беше грешка да се допусне, че държава като Гърция може да влезе отново на частните пазари на кредити догодина. Това е невъзможно. То ще бъде още по-трудно след 2013 г. в рамките на неизменно погрешната схема на спасителни пакети, където защитата за частните кредитори постоянно намалява.

Програмите се базират на илюзорни „сценарии за подкрепа на дълга“, които пренебрегват факта, че водят до рецесия, в която държавите нямат възможността да надживеят дълговете си.

Колкото до приватизацията, това е фикция. Тя е безполезна като краткосрочен заместител и за подобряване на производителността, но продажбата на активи „на пожар“ не може да разреши дълговия проблем. Ако няма търсене за гръцкия дълг, тогава не би могло да има твърде голямо търсене и за гръцките държавни ценни книжа. Опитът от Аржентина през първото десетилетие на ХХI век е поучителен. Такива са и по-общите уроци от преструктурирането на дълговете на латиноамериканските държави от 80-те години на ХХ век и също от Мексико през 1994 г.

Финансовото регулиране и структурните реформи са решаващи и необходими условия, а приватизацията може да играе дребна роля, но няма решение без облекчаване на дълга – което означава, без използване на евфемизми, фалит. Той трябва да бъде неконфронтационен и колкото се може по-спокоен.

Допълнителни нови облигации (по модела на инициативата за Брейди облигации в края на 80-те години на ХХ век) представляват най-добрият вариант. Те могат да бъдат подкрепени от преки действия по увеличаване на ликвидността и рекапитализация за банките кредитори според подобните условия на „Виенския модел“ от 2009 г., използван успешно в Централна и Източна Европа.

Въпреки това няма начин за справяне без значително отписване на реален дълг. Противно на виждането на ЕЦБ, по-лесно е да се осигури отново достъп до кредитните пазари след забележимо намаляване на дълговото бреме, както показаха и Уругвай, и Аржентина. Последната не успя да усвои добре материала до 2005 г., но малко след това корпорациите се върнаха на пазара. Днес, без проблемът да е разрешен докрай, аржентинските кредитополучатели могат да заемат средства на половината от спреда, плащан от Гърция.

Що се отнася до страха от заразяване на други страни, категоричното облекчаване на дълга за най-зле засегнатите сред държавите членки на еврозоната може на практика да облекчи натиска върху Испания и останалите – дотогава, докато средствата, използвани днес за плащане на притежателите на държавни облигации, се насочат директно за рекапитализация и саниране на банковата система.

Колкото до противопоставянето на ЕЦБ, аз съм убеден, че въпросът не е дали, а кога банката ще направи обратен завой (както стана със закупуването на облигации на вторичните пазари през май 2010 г.), посочва Блехер. Това е добро основание за вземане на необходимите решения по преструктурирането на дълга по-скоро сега, отколкото по-късно. По-нататъшното „протакане“ е рецепта за катастрофа.

Без да бъде одобрена съответната програма за координация и регулиране, комбинирана с облекчаване на дълга, Европа ще се изправи пред риска да стане следващият развиващ се пазар.