Всяко пето домакинство у нас остава засегнато от кризата. Две трети от тях трудно свързват двата края. Това са резултатите от проучване Институт "Отворено общество " и Световната банка, съобщи БНР. Въпреки това до края на годината българите очакват да живеят по-добре.

Авторите на проучването обаче посочват, че умереният оптимизъм няма здрава икономическа основа. Тежестта на кризата върху домакинствата остава. В един или друг момент всяко второ домакинство е било засегнато от нея, а десет на сто са постоянно потърпевши. “Българинът продължава да се ограничава и в потреблението”, казва директорът на програмата Боян Захариев.

По думите на Захариев разходите за битови нужди, дрехи, основни храни, медицински и образователни услуги са също толкова ограничени, както беше и в предишните вълни. “При най-бедните хора над половината казват, че са намалили консумацията си на храна или пропускат хранения – това са 20 на сто”, допълни директорът на програмата.

Според него тези 20% от българите са под официалния праг на бедност, а други 2/3 печелят толкова, колкото им е необходимо да изхарчат. Броят на загубилите работа остава по-голям от броя на наетите, но все пак българите, които очакват да живеят по-добре до края на годината, са с 5% повече от 2010 г.

Финансовата криза, увеличаващата се безработица и духовното обедняване на българите води до увеличаване на нервните разстройства, коментира д-р Нина Ташкова – психиатър в Първа МБАЛ – София, цитирана от БТА. През последните години все повече се забелязва тенденцията за увеличаване на сериозните депресии на хора между 25 и 40 годишна възраст, като зачестяват и невротичните състояния – паническите пристъпи и тревожните разстройства. Д-р Ташкова цитира данни, според които през 2020 г. депресиите ще се превърнат в третото най-разпространено заболяване в света след сърдечносъдовите и раковите заболявания.