Смолян, Кърджали и Бургас се нареждат на челно място в изследване за възможностите на общините да привличат, реализират и управляват инвестиции. На дъното на същата класация пък остават Сливен, Перник и Плевен. Това съобщиха от Икономическия институт на БАН, който е изследвал териториалните различия в България, пише в. “Монитор”.

Оттам съобщиха още, че по финансови показатели 52,7% от българските общини се нареждат в групата на големите. В групата на малките индустриални пък попадат 76 общини, а на тези с развит туризъм – 49.

За целия изследван 14-годишен период, който е наблюдаван, е установено, че финансовите ресурси на общините са нараствали сериозно през 1998 г., 2002 г. и през последните 3 години. Според авторите на проекта това се дължи на стартиралата през 2003 г. финансова децентрализация на местно ниво, както и благоприятната икономическа среда през периода.

Въпреки това, най-големите териториални различия у нас са по показателя собствени приходи на един жител. Разликата между най-високата и най-ниската стойност е 84 пъти, изчисляват икономистите на БАН. Като пример за това се посочва Несебър, където те са 1678 лв. на жител, а в общините Трекляно и Венец – 20 лв.

Изследването сочи, че само през периода 2004-2006 г. развитите в социално-икономическо отношение общини са намалели от 34 на 29, а изостаналите са се увеличили от 79 на 81. Почти никакво нарастване не се забелязва и при средно развитите общини – от 151 на 154, поради което териториалните различия в страната се задълбочават, твърдят научните сътрудници на института.

По социални показатели в групата “изоставащи” попадат 42% от всички 264 общини в България. Областите София-град и Габрово са единствените, в които няма изоставащи в социално отношение общини.

Като цяло икономистите на БАН отчитат, че социално-икономическите диспропорции между общините се увеличават, а досега държавата нямаше ясна стратегия за преодоляването им.