Тракийско скално светилище от Пето хилядолетие години преди Христа откриха при археологическите проучвания на крепостта „Калето” край смолянското село Кошница. Това съобщи ръководителят на разкопките – археологът от Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян Николай Бояджиев. Той обясни, че това е третата поредна родопска крепост, в която се прави подобна находка. Проучванията на крепостта продължиха четири седмици и бяха финансирани от община Смолян. Както и през миналите години и този път в помощ на археолозите се включиха младежите от „Красив Смолян”, като около 40 деца от селата Смилян, Могилица, Бориково и Буката допринесоха за разкриването на крепостта. Бояджиев обясни, че в продължение на две седмици крепостта е разчиствана от буйната растителност, като е почистено цялото трасе на крепостта, а в останалите две седмици са направени археологически сондажи в северозападната част с цел да се установи хронологията на обекти. Археолозите са попаднали на вътрешно помещение, долепено до крепостната стена, служещо най-вероятно за наблюдателница. Разкрита е и цялата крепостна стена, като има запазени зидове с височина до 2 м. Общата площ на укреплението е 2 000 кв.м.,но не се знае общата дължина на стените, както и броят на евентуалните съоръжения вътре. До тук са разкрити 70-80 метра стени. Крепостта е построена през 6–ти век от византийския император Юстениян с цел да охранява централния римски трансродопски път от Персенк – Смолян – Турян – Кошница – връх Ком -Гърция. Установено е, че в началото на 7-ми век укреплението е било опожарено от славяните.Според Бояджиев крепостта се е ползвала и през Средновековието и е обитавана и след 10-ти век. Археологът добави,че тракийското светилище е функционирало от късната Каменна-медна епоха през Бронзовата до Античността. В рамките на проучванията са разкрити множество керамични фрагменти от различни епохи и други важни за историята предмети. Бояджиев отбеляза, че пълните проучвания на археологическия обект ще започнат в началото на септември по проект на община Смолян, финансиран от програмата за трансгранично сътрудничество България – Гърция. Очакванията са-да се разкрие мащаба на крепостта, съоръженията в нея, както и светилището. Николай Бояджиев изтъкна,че и тази крепост не е пожалена от иманяри, които са минали преди години.