Легендата за Драгиевата чешма се ражда през 1934 година, когато командир на граничната застава е Капитан Стоян Драгиев – изявен родолюбец и приятел на жителите на село Чавдар, пристигнал от Пловдив. Впечатлен от хората, които зорко бдели на южната граница, Драгиев решава да построи чешма. Тази идея е била прегърната от местното население и с общи усилия се е реализирала. Те носели на гръб и самар камъните, а дюлгерите измайсторили чешма за чудо и приказ. Още тогава хората я нарекли “Драгиевата чешма”. Двама граничари от заставата в село Чавдар – Тодор Бекяров (певец) и Ангел Иванов (акордеонист) от Стара Загора измислили текста и музиката. Песента се е понравила на всички и се е предавала от набор на набор. След уволнението си мъжете я отнасяли по родните си места със спомена за суровите дни и нежните чувства. Ето част от текста: “Ела да видиш в тоз прекрасен край, тревата как расте, руйно вино как се лей, кебап как се пече, пъстърва как кълве. От високите скали ти простора погледни, чашите си напълни, либето си прегърни”. Днес Драгиевата чешма е включена във всички туристически маршрути в Община Доспат и е гордост за жителите на село Чавдар.