Безумният договор за осветлението в Смолян отнася и „Момина вода“ с 48 дка земи и гори

 Безумният договор за осветлението в Смолян отнася и „Момина вода“ с 48 дка земи и гори

Безумният договор за улично осветление на стойност почти 2,4 млн. лева много сериозно завлича община Смолян. Най-прясната възбрана е върху хижа „Момина вода“ заедно с 48 декара земи и гори около нея плюс още шест общински жилища и два гаража зад Стоматологията. Досега за неговото, всъщност само частично, обезпечение частен съдебен изпълнител е сложил ръка върху 12 жилища, банковата сметка на общината, 6 дка имот под хотел “Смолян”, всички автомобили на кметството, плащанията на най-големите фирми в областния град. Преди седмица са били разпределени постъпленията при съдебния изпълнител, които са събрани до момента. От общо прибраните 240 000 лева, 140 000 лв. се връщат на НАП за покриване на задължения на община Смолян. Над 60 000 лв. отиват при фирма “Елмаз”, 1500 лв. – във фирма “СКАБ”. С останалите пари се покриват таксите на съдебния изпълнител (около 40 000 лв.). Началото Ако в приказките всичко интересно свършва когато любовта бъде скрепена в свещен съюз или по-скоро с изречението „Те се оженили и живели дълго и щастливо“, то при обществените поръчки интересното започва след сключването на договора . В случая с уличното осветление интересното започва на 4 януари 2008 г. когато община Смолян подписва договор с консорциум „Светлина“ на стойност 2 253 168 лв. без ДДС. Не след дълго – на 22 февруари, страните се договарят за още 132 260 лева. В консорциума влизат фирма „Елмаз“ ЕООД на Надка Маслева (съпруга на Арсен Маслев – шеф на общинския инспекторат, който би трябвало да контролира тези дейности) и „СКАБ“ ЕООД на Светослав Симов – син на собственика на „Тераком“ Малин Симов. Ангажиментът на изпълнителя е в продължение на 4 години да върши ремонтно-възстановителни работи и експлоатационна поддръжка на уличното, парковото и архитектурното осветление в цялата община. И работата тръгва Никой не може да се закълне колко е свършена, но е порядъчно отчитана, от дъжд на вятър плащана. По принцип фирмите не се шашкат твърде много, когато община им дължи, защото рано или късно тя си плаща. В случая късно. Но определено прекият възложител, тогавашната кметица Дора Янкова, се е въздържала от плащания. Експертите впоследствие установиха, че за три години изпълнените и приети работи са на стойност 1 455 962.97 лв., от които 576 087 лв. за обслужване и 879 875 лв. за строително-монтажни дейности. И всичко това щеше да си продължи мирно и тихо до последното плащане, ако нямаше смяна при единия от играчите. В края на 2011 г. Николай Мелемов стана кмет. Той спря да възлага работа на консорциума, защото сметките му показаха, че договорът е крайно неизгоден за възложителя. Драмата започва през 2012 г., когато новата управа предлага на консорциума споразумение за прекратяване на договора и разсрочване на задълженията. Тогава се разбра, че общината трябва да плаща по 12 500 лева на месец абонаментна такса, а отделно по около 50-60 000 лева месечно за извършване на ремонтни дейности – поддръжка, смяна на крушки, кабели, стълбове. Преговорите продължават до юли месец с.г., но до споразумение не се стига. И въпреки, че от ноември до юли не са възлагани задачи, в общината постъпват шест нови фактури, издадени в периода януари-юни 2012 г за дължима абонаментна такса. През септември постъпват и първите искания от консорциума да му бъдат платени задълженията. И тръгва сагата с частичните искове Първият е в размер на 470 000 лв.. В него влизат няколко фактури от 2010 и 2011 г. за поддръжка, ремонтни дейности и абонаментна такса. На първа инстанция с проведени експертизи от вещи лица бива доказано, че някои от работите не са изпълнени след като не е подавано искане да се спре ел.захранването. „Отделно бяха обслужвали гаранционно крушките, които са сменени със средства по фонд “Козлодуй” от фирма “Димов Къмпани”. През 2008/9 г. фирма “Димов Къмпани” чрез фонда прави подмяна на основното улично захранване с енергоспестяващо – от ул. “Невястата” на Каптажа до ул. “Тракия” в Устово. Ние нямаме представен никакъв документ за издадените крушки – все пак те са под определен режим на отчитане. При положение, че гаранцията е в продължение на три години, консорциум „Светлина“ няма право да ни търси средства за поддръжка или абонаментно обслужване, тъй като те са в гаранционния срок“, разяснява главният финансист Венера Аръчкова. От управата установили смяна на стълбове и паркови осветителни тела само по документи. На първа инстанция съдът присъжда делото в полза на общината. На второ ниво обаче консорциумът печели. Много скоро след това вади изпълнителен лист и ангажира частния съдебен изпълнител Петко Мачкърски. Следващият горещ епизод в сагата Първо се допуска „малка“ техническата грешка при вписването на изпълнителния лист. Вместо 477 000 лева Мачкърски е посочил 745 000 лв. като дължима сума в Агенцията по вписванията, която и до момента не е коригиарна. „Запорирана ни беше банковата сметка. Опитаха се да ни запорират касовите наличности, с които работим. Следващата мярка, която предприе съдия-изпълнителят – той сложи ръка върху имота под хотел “Смолян” плюс няколко общински жилища и автомобилите на община Смолян. След това сагата продължи с паркинга в Пампорово, до хижа “Студенец”. Дописа и още няколко общински жилища, върху които направи възбрана. След това ни бяха продадени чрез публична продан две моторни превозни средства“, припомня Аръчкова. Отделно съдия изпълнителят е изпратил до всички по-големи данъкоплатци запор върху сумите, които дължат на община Смолян – местни данъци и такси, наеми и др. Така той прибира местни данъци и такси, данък МПС, данък недвижими имоти и такса битови отпадъци на големи данъкоплатци в община Смолян като Лукойл, ОМВ, Петрол, Шел, Арексим, Чечосан, Родопска тъкан и др. Прибира и парите от продажбата на имот на фирма “ИСА 2000” от общината плюс две други продажби. През това време, с цел да си запази паркинга на управата, Общинският съвет променя собствеността му – от частна общинска го прехвърля в публична общинска, каквито са всички останали паркинги и улици. Така този имот бива отписан от възбраната. Като реплика на този акт Мачкърски наложи възбрана върху шест броя жилища плюс два гаража. Преди няколко дена е възбранил още две жилища. Продал е и трети автомобил в този период. Наложил е възбрана и върху общински имот на „Момина вода“ с 48 декара земеделски земи и гори заедно с хижата, бивш пионерски лагер. До края на миналата седмица би трябвало да е минала вече и оценката на имота. Разпределението на парите При първото разпределение са събрани около 45 000 лева, от които 20 000 връщат в НАП по задължения на община Смолян към приходната агенция, 15 000 лв. са за “Елмаз".Останалите са при частния съдебен изпълнител за неговите такси. Преди седмица е направено разпределението на всички постъпили до момента пари. От събраните 240 000 лева са върнати на НАП 140 000 лв., над 60 000 – на фирма “Елмаз”, 1500 лв. – на фирма "СКАБ”, а с останалите са покрити таксите на Мачкърски. Разликата между преди и сега „Ние си поехме поддръжката на осветлението от януари 2012 г. Разходите ни са за фонд „Работна заплата“ на двама работника от поддръжката и един специалист ел. техник – инженер. Заедно с купуването на осветителни тела и материали за подмяна плюс една вишка средно претеглено за 2012-2013-2014 г. улично осветление като разход на община Смолян варира между 180 000 и 250 000 лева. Преди да направим реформата 150 000 лева на година е струвала само абонаментната такса. Отделно разходите са по около 35 000 лева на месец, тоест средно 420 000 лева на година. Даже в предизборната кампания имаме в един ден заявка за ремонтни дейности, фактура, акт за извършване на дейността – и всичко това за близо 80 000 лева.Тази сума остава за плащане. Тоест средно на година преди се е плащало около 570 000 лева за уличното осветление, сега издръжката ни струва не повече под 250 000 лв. Всъщност средно претеглена сумата по договора 2,4 млн. лева за 4 години е по 600 хиляди на година“, изчисли главният финансист на община Смолян. Дела до дупка „Проведохме наново среща с г-жа Маслева, която се води управител на дружеството. Тя подава исковете какво да ни бъде запорирано, какво да ни бъде събрано, обаче не можахме да стигнем до никакво споразумение. И оставихме нещата така – да се съдим докрай. В съда има внесено второ дело – за останалата сума от 782 000 лева. Искът е подаден още миналата година, но не е насрочено дело. За него вече имаме доста събрани материали за защита, защото при първото дело от 2012 г. ние тъкмо бяхме влезли в общината и не бяхме добре ориентирани в ситуацията. Този път сме си написали старателно домашното“, е категорична Аръчкова.

Вирни се горе