Джоузеф в интервю пред читателите на “Вестник на Община Доспат”?

От кога си тук?

Аз съм Джоузеф Къртин от Корпуса на мира и съм тук от юни месец миналата година, по-точно от 15 юни.

Първите 3 месеца с Майки, моя приятел учехме български език в Борован и края на моя престой тук е май месец следващата година.

Ти си американец?

Точно така!

От къде идваш?

От щата Ню Йорк. Един малък град, който се казва Ендуел.

Разкажи ни малко за теб и семейството ти?

Аз съм най-малкият син от 6 деца. Имам сестра, която е по-малка. Семейството ми живее в различни населени места. В различни щатове. Моите родители със сестра ми и големият ми брат живеят в Ню Йорк.

Чудесно, имаш голямо семейство!

Да имам много голямо семейство.

Случва ли се често да сте заедно? Събирате ли се заедно?

О, не често. Много рядко! Може би всяка трета година.

Липсват ли ти сега?

Да, липсват ми, но има съвременни технологии, благодарение на които имам връзка с братята ми, сестра ми, родителите ми. Аз мисля, че може би те нямат търпение да се прибера в Америка.

А ти кога ще се връщаш обратно?

Точно в края на май месец следващата година.

И после каква цел ще следваш?

Най-голямата ми цел е – искам да бъда учител по астрономия.

Учител по астрономия!

Пожелавам тази твоя мечта да се сбъдне.

Благодаря! Това е моята цел, но преди това трябва да постъпя в университет, за да уча за учител по астрономия.

Учиш ли в момента?

Не, не уча. Имам магистърско образование по бизнес, но нямам голям интерес към бизнеса, а астрономията е моето хоби, затова искам да намеря работа първо в Америка, да спестя пари за университета и да уча.

Свикна ли тук?

Да!

Няма ли да ти липсва Любча след като си заминеш?

Да, ще ми липсва! Много съм свикнал!

Какво научи тук? Какво разбра за нас, за жителите в Община Доспат?

С какво ще запомниш престоя си тук в България?

Първо: Най-дружелюбните хора на света живеят тук! Второ най-красивото място е където аз живея – с.Любча .Всеки ден аз излизам на терасата и гледам панорамата зад моята къща-планините. Много красива е природа в Любча.

Ще ни изпратиш ли снимка от твоя балкон, за да я публикуваме?

Да, аз имам много снимки и за „Вестник на Община Доспат” ще изпратя най-хубавата по имейла.

Следващото нещо е вкусната храна.

Свикна ли с храната ни?

Да! Много обичам вашата кухня!

Кои ястия би сложил на 1,2,3 място?

Може би No 1: Качамак ; No 2: Мусака; No3 Манджа; No 4 Баница, Баклава.

По принцип аз съм лакомник, ям всичко.

Не ти личи. Спортуваш ли ?

Да, спортувам малко, но в Любча, там където живея е стръмно, а това е предпоставка за ежедневни физически упражнения. Играя и баскетбол.

Какво ще се случи след като заминеш за Америка с приятелите ти тук?

Аз ще продължа да поддържам връзка с тях и всички са поканени на гости в Америка.

Искаш да кажеш, че ние тук ще имаме един приятел в Америка, нали?

Да! Завинаги!

Джоузеф с какво мислиш, че ще те запомнят в Любча?

Какво успя да допринесеш с престоя си тук?

Аз приятно съм впечатлен от обучението ти на децата, също и участието ти в инициативата „ Хелоуин в Любча”.

Ами аз искам жителите тук да имат хубав спомен, да изградят хубаво мнение за американците по принцип.

Ти как мислиш с какво ще бъдеш запомнен?

Незнам. Може би с това, че обичам да готвя. Да се мотая с бабите в кафето и там да раздавам от това, което съм сготвил.

Ти значи умееш да готвиш?

Горе-долу да.

Какви гозби умееш да приготвяш?

Не съм много добър готвач, но обичам да приготвям десерти като кекс: бананов кейк,ястия с плодове, палачинки, бисквити.

Несъмнено имаш присъствие в читалището, каква дейност успя да развиеш?

Работя с децата от училището. Имам курсове по английски език за възрастни. А също имахме курсове по фитнес. Искам да споделя също, че работя над проект за училището, който предвижда снабдяването на учителите с компютър и принтер.

Имате ли фитнес уреди?

Не, нямаме фитнес уреди, но аз имам програма на компютъра наречена „Лудост”, с която правим много различни упражнения и няма почивки между тях.Често не можеш да си поемеш въздух.

Успя ли да посетиш много места в България?

Нашият район Любча, Доспат, Созопол, Казанлък, Враца, София, Пловдив, но разбира се най-обичам районът ни.

Прибираш се в Америка и в дадена ситуация ще се наложи да разкажеш за тук на твоите приятели. Какво би им казал?

Аз дори имах гости от Америка. Те трябва да знаят колко гостоприемни са хората тук и колко са дружелюбни. От първият ден се чувствам като жител на селото. Ние доброволците имаме колежка, която отговаря за безопасността ни и тя често ме пита дали имам проблеми, дали имам нужда от нещо. Но аз й отговарям, че нямам нужда от нищо, тъй като живея в най-красивия дом. Хазайката и хазайна ми ме карат да се чувствам като част от тяхното семейство, като техен син. Ние сме много добри приятели.

Тези от моите приятели, които са посетили България знаят колко добри са хората тук, а на другите бих им казал задължително да посетят Любча и да опознаят нашия район Доспат ,планините, язовира. Красив район с топлосърдечни хора.

Има ли такива хора в Америка, като Любча?

От моят опит не. Например в Любча, ако аз съм гладен мога да отида в детската градина и готвачката ще ме нахрани, но в Америка това не бих го очаквал.

Защо?

Може би, ако живееш в по-малко населено място може би ще имаш възможността да създадеш тези контакти с хората.

Според теб на какво се дължи тази топлина, това гостоприемство у хората?

Успя ли да разбереш?

Един ден ходих пеша от тук до Любча и минах покрай нивата на познати и те бяха там и ме извикаха „Джо, ела ние обядваме! Заповядай при нас! „

Също така в магазина на Джамал пазарувах, купих си каквото ми бе нужно и той ми каза: „Стой тук, аз ще правя обяд.”

Там където съм живял в Америка нямаме тази сплотеност между хората.

А какво ще кажеш за фолклора?

Аз много харесвам народните песни. Всъщност певицата, която харесвам е Росица Пейчева. За мен тя е най-добрата. Имам и плакат от нея. Моят приятел Багрян, той знае колко много харесвам Росица Пейчева и той има контакти с хората от нейното село и ми помогна да получа плакат с автограф за мен.

Успя ли да посетиш всички села от общината?

Ходил ли си в Бръщен?

Не, не съм, но трябва да отида някой път пеш до там. Ходил съм до Ваклиново. Тук до Доспат много често.

Ако имаше възможност да инвестираш в туризъм тук при нас, какво би направил?

Какво мислиш, че липсва в туризма ни?

Мога да кажа, че имате много красиви места, за посещение от туристи, но по-важно е човек да има време да опознае хората тук. Да пият кафе заедно, да види как живеят те. Може би няма много богати хора, но моята майка веднъж ми каза „ по-важно е че те са богати в сърцата си, в душите си.”

Туриста трябва да види също и как работят хората тук, например селскостопанска работа.

Предполагам се включи в някои земеделски дейности?

Горе – долу да. Садя картофи, обичам да цепя дърва. Хората тук изглеждат много добре, и мисля, че причината за това е физическия труд.

Още нещо искаш ли да ни разкажеш?

След като свърши моят престой тук и си замина за Америка имам план да идвам редовно на гости. В Любча се чувствам като в моя собствен дом.

И ще остане завинаги в сърцето ти?

Да!

В събота сте празнували Деня на благодарността?

Да! Не беше точната дата за празнуване, но се събрахме много хора. Имам и снимки.

Колко от твоите приятели са ти идвали на гости в България?

10 от моите приятели американци. Те също останаха с много добри впечатления от Любча! Радваха се и казваха :” Джо! Джо! Ако в града, в който аз живея кажа на някой на улицата ЗДРАВЕЙ! Никой няма да ми отговори.” Докато тук няма значение дали знаеш български език , ти ще разбереш настроението на хората по тяхното изражение на лицето.Те винаги са усмихнати.

Аз ти благодаря от името на читателите на „Вестник Община Доспат”. И все пак ако имаш още нещо да ни кажеш?

Искам само да благодаря на хората тук.Чувствам се част от Общината, от селото. Още от началото ме посрещнаха с „Добре дошъл” и аз знам, че където и да живея тук винаги ще имам дом.